Волен Сидеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волен Сидеров български политик
Роден:	19 април 1956 Ямбол, България

Волен Николов Сидеров е български журналист и политик лидер на Партия Атака. Депутат от 11 юли 2005 в 40-то Народно събрание от листата на Национален съюз Атака.

Съдържание 1 Биография 1.1 Лична 1.2 Политическа 2 Мнения за политическата кариера на В. Сидеров 3 Кандидат за президент 3.1 Мнението му за изборите 4 Политическа риторика 4.1 Относно българската политическа класа 4.2 Относно ДПС 4.3 Анти-дискриминационни изказвания 4.4 „Планът на българофобите“ 5 Съдебни процеси и обвинения срещу Сидеров 5.1 Сидеров и „Граждани срещу омразата” 5.1.1 Основание за съдебния иск - дискриминационните изказвания на В. Сидеров 5.1.2 Мнения за Коалиция "Граждани срещу омразата" 5.1.3 Решение на съда на първа инстанция 5.2 Отричане и промяна на лични показания 6 Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история 7 Библиография 8 Бележки 9 Външни препратки

[редактиране] Биография

[редактиране] Лична

Волен Сидеров е роден през 1956 в Ямбол. Завършил е техникум по фотография. Преди 1989 г. е работил като фотограф в Националния музей за литература в София. Оттогава са и първите му литературни опити в сферата на поезията, както и изявите му като фотомодел в актови сцени ([1]). В началото на 1990-те Волен Сидеров е главен редактор във вестник „Демокрация“, а по-късно е заместник главен редактор във вестник „Монитор“. Според някои сведения {[2], [3]), в края на 90-те години е бил пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Учил е известно време в богословски факултет в България, но не го е завършил. През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на мамона”, “Българофобия". Те са посветени на световната конспирация и разобличават антибългарската политика на определени политически кръгове у нас и в чужбина. Според книгите на Сидеров малка група от евреи контролира света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации.

Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката Капка Георгиева, бивша съпруга на Кин Стоянов. Приел е нейния син Димитър Стоянов. На 11 ноември 2006 те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град Кърджали. Кумове са директорът на телевизия СКАТ Валери Симеонов и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец Боян Съръев.

В медиите преди сватбата бяха публикувани изказвания на кмета на Кърджали Хасан Азис, че Ахмед Доган е склонен да им кумува и като кум ще подари на младоженците сватбено пътешествие до Ефес, Турция^[1][2].

[редактиране] Политическа

През 2003 година Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава под 2000 гласа.

Истински известен Волен Сидеров става с предаването „Атака“ по телевизия „Скат“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Въпреки че според някои източници^{[източник?]} в миналото се е обявявал против възродителния процес, той често е обвиняван в расизъм заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на българите спрямо циганите и турците в България и настояването му циганската престъпност да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба, Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. Оценките за тези му изказвания варират от „евтин популизъм“ и „език на омразата“ до „само Волен ще оправи България“ и „новият Левски“.

През 2005 година Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в парламентарните избори, но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации обединени в Национален съюз „Атака“.

Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите^[3]  и образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със Съюз на патриотичните сили и войните от запаса Защита и Нова Зора в следствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. Партията „Атака“ получава регистрация едва след изборите.

Волен е кандидат за президент на изборите през 2006. Стига до балотаж, който загубва от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.

[редактиране] Мнения за политическата кариера на В. Сидеров

Според Антонина Желязкова, историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата, доктор е на историческите науки и преподавател, "най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода." Според нея, той е "успешен популист", олицетворение на "на унизеното достойнство, на болката, на омразата и страха на декласираните по време на прехода." Според нея, гласоподавателите на "Атака" знаят, че Сидеров не е в състояние да промени нещата, но гласуват за него, тъй като той представя тази категория хора и "унизеното им достоинство."^[4].

[редактиране] Кандидат за президент

Основна статия: Предизборна кампания на Волен Сидеров 2006

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори с 21,5%, от валидните гласове, зад действащия президент Георги Първанов, получил 64%. Между двамата се проведе балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност - под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Първанов победи със 76% срещу 24% за Сидеров, при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Шопов са гласували 649 000 души.

[редактиране] Мнението му за изборите

Според Сидеров и Шопов, изборите са манипулирани. На пресконференцията след изборите те оспорват резултата и изразяват мнението че "българската мафия е преназначила Първанов" за втори мандат^[5].

[редактиране] Политическа риторика

[редактиране] Относно българската политическа класа

В своите изказвания в Парламента, В. Сидеров използва изрази, които могат^{[източник?]} да бъдат класифицирани като обидни^{[източник?]}. На първото заседание на 40 Обикновено народно събрание от 11 юли 2005 г., той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета, в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“^[6].

Също обвинява народния представител Филип Димитров в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност („доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен хомосексуалист“)^[7]

[редактиране] Относно ДПС

В своите изказвания В. Сидеров говори за "турцизация" на България, за „турски мекерета, предатели и ибрикчии“. Нарича ДПС „част от една политическа мафия“. За Ахмед Доган казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“ ^[8]

[редактиране] Анти-дискриминационни изказвания

По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания:

• „всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“
• „"Атака" никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“.
• „Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната. За тези хора, които биват лъгани ние сме еднакво загрижени.“
• „"Атака" е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“. ^[9]

[редактиране] „Планът на българофобите“

Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България:

„...През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5-4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава ­ да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония.“^[10]

[редактиране] Съдебни процеси и обвинения срещу Сидеров

[редактиране] Сидеров и „Граждани срещу омразата”

През юни 2005 година бе създадена Коалицията „Граждани срещу омразата” в която, към декември 2006 участват повече от 140 организации и физически лица.^[11] Тази коалиция е основана от режисьора Георги Дюлгеров, медийния експерт Георги Лозанов, писателя Димитър Бочев, политолога Евгений Дайнов, сатирика Йордан Попов, литературния критик Михаил Неделчев и писателката Теодора Димова. В състава на коалицията влизат редица уважавани личности (46 на брой, към същата дата), като бившия съдия в Европейския съд по правата на човека и бивш конституционен съдия Димитър Гочев^[12]. В началото на 2006 година коалицията заведе иск срещу лидера на партия "Атака" Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май 2006 от Джемини. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България.^[13]

[редактиране] Основание за съдебния иск - дискриминационните изказвания на В. Сидеров

Коалицията "Граждани срещу омразата" дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: „…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“ ^[14]

Волен Сидеров използва изрази, от рода на „международната еврейска върхушка“, както и такива, които делят българските граждани на „българи“ и „небългари“. По отношение на малцинствата, Волен Сидеров използва изрази, от рода на „педерастко-лесбийски сборища“ и „терористите от циганските гета“.

Тези изказвания на Сидеров са цитирани от коалицията „Граждани против омразата“, в която членуват 86 български обществени организации и известни личности^[15].  Няма публикувано официално изявление от Волен Сидеров, в което той да отрича да е правил тези дискриминационни изказвания.

По преценка на съда исковата молба е разделена в 8 отделни производства^[16] и разпределена за разглеждане от осем съдии. Мотивите за това са, че ищците сочат осем различни признака, по които трябва да се установи подбудителство към дискриминация.^[17]

[редактиране] Мнения за Коалиция "Граждани срещу омразата"

В интервю пред вестник „Атака“, Красимир Каракачанов коментира включването на ОМО Илинден в коалицията срещу Сидеров, определяйки половината от ищците по делото като „педерасти, сепаратисти, и др. подобни“. Според Каракачанов, Сидеров защитава националните интереси на България и всеки такъв политик бива атакуван^[18]. В списъка на коалицията с личности, от чието име ще се заведе делото, в секцията Граждани с малцинствена принадлежност е включено името Йордан Костадинов. Вестник Атака идентифицира името като председателя на ОМО Илинден^[19].

[редактиране] Решение на съда на първа инстанция

Според информация на БТА, състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля. ^{[20] [21]}

[редактиране] Отричане и промяна на лични показания

На 7 април 2006 г. Волен Сидеров претърпява инцидент на магистрала „Тракия“. В автомобила, който се блъска в този на Сидеров, пътуват 22-годишно момче, което шофира, и 84-годишния му дядо. По негово мнение, това е атентат срещу него. Първоначалните му показания са,^{[източник?]} че адвокат Павел Чернев е присъствал на произшествието и е упражнил физическо насилие срещу шофьора на автомобила, който се блъска в този на Волен Сидеров. В последствие, Волен Сидеров се отрича от показанията си,^[22][23] а адвокат Чернев отрича участие в побоя и инцидента. Павел Чернев, в свое интервю пред в-к „24 часа“ обяснява, че е бил помолен от Волен Сидеров да даде показания, че той е упражнил насилие над водача да другия автомобил, тъй като „най-мого прилича“ на шофьора Любомир Бакърджиев, който е „условно осъден“ и самият Волен Сидеров „вече е казал на министъра, че Чернев е карал колата“.^[24] Показанията на Волен Сидеров са на разположение в архива на Народното събрание. По искане на главния прокурор, в края на юни 2006 г., Народното събрание сваля имунитета на Сидеров за да бъде той разследван за подбудителство към лъжесвидетелстване на Чернев и прикриване на Бакърджиев от властите. ^[25]

[редактиране] Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история

На 26 и 27 януари 2002 г. Волен Сидеров участва и изнася доклад^[26] на Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история, проведена в Москва. Организатор е Московската социално-хуманитарна академия, събитието е отразено в някои руски еврейски^[27] и православни^[28] сайтове. Неговото участие в конференцията е отразено във в-к „Седем“^[29].

За тази конференция се споменава в кампанията на съперника му в кандидат-президентската надпревара Неделчо Беронов^[30]. Там се твърди, че на тази антиглобалистка конференция са присъствали и представители на Ку Клукс Клан като Дейвид Дюк, ислямисти като Ахмед Рами и руски националисти, поради което присъствието там на Сидеров е охарактеризирано като скандално.

[редактиране] Библиография

• „Бумерангът на злото“. Жарава, 2002.
• „Българофобия“. Бумеранг БГ, 2003. ISBN 9549330036
• „Властта на Мамона“. Бумеранг БГ, 2004. ISBN 9549330044

[редактиране] Бележки

[редактиране] Външни препратки

• Сайт на Партия Атака
• Волен Сидеров (София, 03.03.2006г. - митинг на "АТАКА" - 1)
• Волен Сидеров (София, 03.03.2006г. - митинг на "АТАКА" - 2)
• Електронен вестник на Партия Атака
• Източници на финансиране - статия в електронното издание Mediapool.bg