Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions Шанси — Уикипедия

Шанси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шанси
山西省
Shānxī Shěng
Местоположение на Шанси на картата на Китай
Административна единица провинция
Административен център Тайюан
Най голям град Тайюан
Секретар на ККП Джан Баошун
Губернатор Юй Юдзюн
Площ 156,800 км²
Население(2004) 33 350 000
Гъстота на населението 213 д/км²
Националности (2000) китайци 99,7%
и дунгани 0,2%
Префектури 11
Окръзи 119
Общини 1 388
ISO 3166-2 CN-14
Oфициална страница:
http://www.shanxi.gov.cn/


Шанси (китайски: 山西; пинин: Shānxī) е провинция в северната част на Китайската народна република. Тя заема площ от 150 000 км² и има население от 32,97 млн.

Името на Шанси буквално означава „на запад от планината”, което се отнася към нейното географско местоположение спрямо Тайханската планина. Провинцията граничи с Хъбей на изток, Хънан на юг, Шенси на запад и Вътрешна Монголия на север. Столица на Шанси е град Тайюан.

Съдържание

[редактиране] История

През епохата Пролет-есен (722 пр.Хр. - 403 пр.Хр.) територията на Шанси попада в царство Дзин, което се разцепва на три през 403 пр.Хр.: Хан, Джао и Уей. Същата година се счита за началото на Периода на воюващите царства (403 пр. Хр. - 221 пр. Хр.) До 221 пр.Хр. всички тези царства биват подчинени от царство Цин, установило Цинската династия (221 пр. Хр. - 206 пр.Хр.)

При Ханската династия (206 пр.Хр. - 220) Шанси се управлява като провинция на Бинджоу. През този период там се заселват значителен брой хора от хунну, като през Периода на Шестнадесетте царства (304 - 439) областта често става поле на конфликти. Днешният град Датун е столица на царство Северен Уей (386 - 534) – царство на номандското племе Сянбей, което завладява почти целия Северен Китай. През този период Шанси е и важен будистки център.

При династия Тан (618 - 907) и след това, местността се нарича Хъдун, или „На изток от (Жълтата) река. През Периода на петте династии и десетте царства (907 - 960) Шанси е под властта на царство Северен Хан. С настоящото си име и граници, почти изцяло съвпадащи с днешните, Шанси е установен при династия Мин (1368 - 1644).

Векове наред Шанси е център на търговията и банковото дело, като изразът „Търговец от Шанси” е бил синоним на благоденствие. Въпреки това, в наши дни икономическото развитие на провинцията далеч не е толкова добро. Икономиката на Шанси е в силна зависимост от залежите от въглища. Шанси е една от най-бедните китайски провинции, както по общ БВП, така и по БВП на глава от населението.

Съвременното развитие на Шанси започва по време на управлението на независимия деспот Йен Шъхан (1911 - 1949). Като център на въгледобива провинцията се развива по време на японската окупация (1938 - 1945).

[редактиране] География

Голяма част от Шанси се намира върху Голямото льосово плато, което в източния си край се покачва към Тайханската планина, а на запад – към Люлян. Централната част, където тече река Фън, е заета от равнини. Най-високата точка е връх Утай, лежащ на 3058 метра надморска височина. Повечето от реките в провинцията се оттичат във Фън и Цин, които на свой ред са притоци на Хуанхъ. На север текат някои притоци на река Хай, сред които Санган и Хутуо.

Хуан Хъ формира западната и част от южната граница на Шанси.

Климатът на Шанси е континентален мусонен и характерна особеност за него е, че е твърде сух. Средното годишно ниво на валежите е 350-700 мм. През зимата и пролетта количеството на валежите е незначително.

[редактиране] Главни градове

  • Тайюан (столица)
  • Датун
  • Чанджъ
  • Янцуан

[редактиране] Икономика

Земеделието играе важна роля в икономиката на Шанси, като главните отглеждани култури са пшеница, царевица и сорго. Обработваемите земи заемат едва около 30% от площта на Шанси. Правят се опити за подобряване на земеделския добив чрез напояване и възстановяване на ерозиралите почви. В планинските райони е развито животновъдството.

Провинцията е много богата на природни изкопаеми, и най-вече на въглища и боксит. В Шанси се намират около една трета от залежите от въглища на целия Китай, като те са съсредоточени най-вече в северната част на провинцията. По тази причина, провинцията е най-големият производител на въглища в Китай.

Сред водещите отрасли на икономиката, освен въгледобива, са производството на електроенергия, металургията и други тежки индустрии.

[редактиране] Нселение

Населението на Шанси е съставено почти изцяло от хански китайци (99,7%). От останалите етнически групи представени са дунгани, монголци и манджури. Широко разпространени са диалектите на Дзин, една от разновидностите на китайския. В югозападната част се говорят диалекти на мандаринския китайски.

[редактиране] Туризъм

Сред основните забележителности са:

Древният град Пиняо, влизащ в Списъка на световното наследство, намиращ се край Тайюан. В него са съхранени много белези на китайската ханска култура, архитектура и начин на живот от времето на династиите Мин и Цин.

Юнганските пещери, също в списъка на Световното наследство, се намират в Датун. Те са 252 на брой, като в тях се намира колекция от произведения на будисткото пещерно изкуство, датиращи от 5 и 6 век.

Връх Утай е най-високата точка в провинцията. Той е известен и като дома на Бодисатва Манджусри и поради тази причина там се извършват будистки поклонения. В района има множество храмове.

Връх Хъншан е един от Петте големи китайски върхове, и важно място за последователите на таоизма.


Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхой | Гансу | Гуандун | Гуйджоу | Джедзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин |Сичуан | Фудзян |Хайнан | Хейлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей| Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шенси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тяндзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг
Вижте също: Политически статут на Тайван
THIS WEB:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2006:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu