Тибетски автономен регион
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тибетски автономен регион 西藏自治区 Xīzàng Zìzhìqū |
|
 |
|
| Административна единица | автономен регион |
| Административен център | Лхаса |
| Най голям град | Лхаса |
| Секретар на ККП | Ян Чуантан |
| Губернатор | Джампа Пхунтсок |
| Площ | 1 228 400 км² |
| Население(2004) | 2 740 000 |
| Гъстота на населението | 2,2 д/км² |
| Националности (2000) | тибетци - 93% китайци - 6% дунгани - 0,3% |
| Префектури | 7 |
| Окръзи | 73 |
| Общини | 692 |
| ISO 3166-2 | CN-54 |
| Oфициална страница: http://www.tibet.com |
|
Тибетският автономен регион (на мандарин:西藏自治区; пинин:Xīzàng Zìzhìqū; тибетски:བོད་རང་སྐྱོང་ལྗོངས་) или само Тибет (на мандарин: 西藏; пинин: Xīzàng; тибетски: བོད་) e автономен регион в югозападната част на Китай, в историческата област Тибет. Административен център и най-голям град в региона е град Лхаса.
В КНР Tибетският автономен регион се нарича просто Сидзан (Тибет), тъй като регионът заема по-голямата част от историческата област Тибет. По данни от 2004 г. населението на тибетския автономния регион е 2,74 млн. души (31-во място сред китайските провинции).
Съдържание |
[редактиране] История
До 1959 г. сегашният автономен китайски регион, както и някои райони на съседните китайски провинции Юнан, Цинхай, Сичуан и Гансу са управлявани от тибетското правителство начело с Далай Лама. Според тибетското правителство в изгнание през този период тези териториите на Тибет са представлявали независима държава, а според Китайската нардона република и Република Китай тибетската държава представлява самоуправляващ се китайски регион. През 1949 година, след победата на ККП над Гоминдана в гражданската война, новото правителство на Мао Дзъдун обявява, че Тибет е част от Китай. През 1950 година китайската войска навлиза в Източен Тибет и така фактически страната бива окупирана и присъединена към КНР. По време на окупацията в Тибет са убити 1 000 000 души, разрушени са 6 000 манастира.
[редактиране] География
Тибетският автономен регион заема площ от 1 228 400 км² (2-ро място сред китайските провинции) и е разположен в Цинхай-Тибетското плато, който е най-високата планинска верига на Земята. На юг Тибетския автономен регион се намират склоновете на Хималаите, а на границата с Непал — връх Еверест. Средната надморска височина в тибетския регион е 4 572 м.
Тибетският автономен регион граничи с китайските провинции Юнан, Цинхай, Сичуан, Синдзян-уйгурския автономен регион, Индия, Кашмир, Непал и Бутан.
[редактиране] Административно деление
Тибетският автономен регион в административно отношение се дели на 1 градска префектура - Лхаса, 6 префектури, 1 град-окръг и 78 окръга.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Население
Тибетският автномен регион е рядко населен и има най-ниската гъстота на населението сред всички китайски провинции. Tози факт се обяснява с високопланинския характер на региона и високата средна надморска височина.
По-голямата част от населението са тибетци, изповядващи тибетския будизъм и религията бон. Китайците, които са имигранти от останалите части на КНР, представляват около 6% от населението. Наблюдават се смесени бракове между двете обшности.
Малка група от племената Монпа и лхоба населяват югоизточните части на Тибетския автономен регион. Те изповядват религия, представляваща смесица между тибетския будзъм и култ към духове.
[редактиране] Култура
Тибетците изповядват тибетски будизъм и религията бон. Тибетският език се отнася към тибетско-бирманската езикова група от сино-тибетското езиково семейство. След присъединяването на Тибет в състава на Китай официалния език e китайския, въпреки че тибетския език се използва за информация, а в началните училища обучението се извършва на тибетски с постепенен преход към китайски към по-горните класове.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Източници, отразяващи позицията на КНР
- China, Tibet and the Chinese nation
- China Tibet Information Center
- Chinese government white paper «Tibet — Its Ownership And Human Rights Situation» (1992)
- Chinese government white paper, «Tibet’s March Toward Modernization» (2001)
- Naming of Tibet (Simplified Chinese)
- PRC Government Tibet information
- Regional Ethnic Autonomy in Tibet (May 2004)
- Tibet Online (Simplified Chinese)
- Tibet Tour (Tibet Tourism Bureau Official Site)
- Tibet University (Simplified Chinese)
- White Paper on Ecological Improvement and Environmental Protection in Tibet
- White Paper on Tibetan Culture and Homayk
[редактиране] Източници, отразяващи позицията на тибетската опозиция
- Amnesty International Report 2004
- Canada Tibet Committee
- Central Tibetan Administration (Government in Exile)
- Faith in Exile — A video by the Guerrilla News Network
- Free Tibet website
- Freedom of expression violations in Tibet
- Olympic Watch (Committee for the 2008 Olympic Games in a Free and Democratic Country) on Tibet-related issues
- Repression in Tibet
- Repression in Tibet, 1987—1992
- Students for a Free Tibet
- The Government of Tibet in exile
- Tibet Online — Tibet Support Group
- Tibetan Studies WWW Virtual Library
- Beefy’s Nepal and Tibet Page — photos and information on Tibet (and Nepal)
- The Impact of China’s Reform Policy on the Nomads of Western Tibet by Melvyn C. Goldstein and Cynthia M. Beall — An examination of the impact of China’s post-1980 Tibet policy on a traditional nomadic area of Tibet’s Changtang (Northern Plateau) about 300 miles west-north-west of Lhasa in Phala Xiang, Ngamring county.
[редактиране] Политически неутрални източници
- Large map of Tibet
- A Local Travel Agency
- Haiwei Trails — Timeline of Tibet
- The Tibet Map Institute
- Tibet Maps
- Railway map of China
- Tibet Tours
- Tibet Travel
- Tibetan Support Programme
| Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции |  |
|||||||||||
|
||||||||||||
