Тоширо Мифуне
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тоширо Мифуне японски актьор |
|
| Роден: | 1 април 1920 Циндао, Китай |
|---|---|
| Починал: | 24 декември 1997 Митака, Япония |
Тоширо Мифуне (三船 敏郎 Mifune Toshirō) - японски актьор и продуцент е роден на 1 април 1920 г. в Циндао, Китай, в семейство на емигрирали японци, а израства в Далиан (също Китай). Баща му е мисионер на Методистката църква и фотограф, а Тоширо работи като негов помощник до 19-тата си година. Като японец Тоширо е приет на служба във въздушните сили на японската армия и по време на Втората световна война прави снимки от въздиха за нуждите на армията. В края на войната е репатриран в Япония.
В кино-бизнеса влиза през 1946 г., когато с протекциите на свои приятели започва да работи като асистент оператор в Toho Production.
Това съвпада с период, когато японското кино търси нови лица, Тоширо се явява на кастинг и още през следващата година се снима при учителя си в шоу-бизнеса Кадзиро Ямамото “Времето на новите дракони”. Първия му успех идва същата година - в “По тази страна на сребърния хребет” (1947 г.).
Творческото сътрудничество на Тоширо Мифуне с големия японски режисьор Акира Куросава започва с “Пияният ангел”. Ролята му във “Вратата Рошомон” (1951 г.) го утвърждава и по света като водещ актьор на японското кино.
При Куросова Мифуне се снима още в “Идиот” (1951 г.),”Седемте самураи” (1954 г.), “Записки на живия” (1955 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “На дъното” (1957 г.), “Колкото е по-зле човек, толкова по-добре спи” (1960 г.).
Талантът на Мифуне се разкрива в динамични приключенски филми, разкриващи феодалните традиции и самурайския морал - “Мусаси Миямото” (1954 г.) и “Телохранителят” (1961 г.). Връх в творчеството на актьора е “Червената брада” (1965 г.).
През 1966-1967 г. Тоширо Мифуне построява собствена студия, след като през 1963 г. е основал компанията “Мифуне про”. През 70-те години се снима в телевизионни исторически филми (“дзидигеки”), произвеждани е неговата студия. Режисира и “Наследството на 500 000” (1963 г.). Снима се още в игралните филми “Животът на Михомацу” (1958 г.), “Геният на джудото” (1964 г.), “Най-дългият ден на Япония” (1967 г.), “Изпитание на човечността” (1977 г.), “Заговорът на клана Ягю” (1978 г.), “Невидимата връзка” (1982 г.), “Спи Рюку” (1983 г.), “Смъртта на майстора на чая” (1989 г.), “Агагук” (1991 г.).
Творческото сътрудничество между Мифуне и Куросава включва 16 филма, голямата част от които са възприети за класика в световното кино. Последният им филм (”Червеното слънце”- 1971 г.), ангажира цялото време на Мифуне, намира широк положителен отзвук в Европа, но не се оказва касов филм в Америка.
Мифуне е един от най-често сниманите японски актьори в САЩ и Англия. По време на първите си участия Мифуне не владее английски език и заучава текстовете си фонетично, а гласът му във филмите е дублиоран от актьора Пол Фриис. Неговият характерен имидж е завладяващ и до голяма степен наследяван от известни актьори, какъвто е Клинт Истууд. Големият талант на Мифуне е оценяван многократно от известни американски режисьори. Нещо повече – Джордж Лукас му поверява две роли в 4-ти епизод на “Междузвездни войни” “Нова надежда”.
В тези страни той се изявява във филмите: “Голямата награда” (1966 г.), “Ад в Тихия океан” (1968 г.), “Червеното слънце” (1971 г.), “Битката при Мудей” (1975 г.), “1941” (1979 г.), “Инчон” (1981 г.), “Предизвикателство” (1982 г.), “Шогунът Майеда” (1990 г.), “Сянката на вълка” (1993 г.), “Невеста по снимка” (1994 г.), “Дълбока река” (1995 г.). Голяма популярност в Америка Мифуне получава с участието си в сериала “Шогун” (1980 г.), посрещнат възторжено в целия свят.
В началотона 80-те Мифуне създава актьорска школа, което обаче фалира след 3 години. През 1984 г. той е обявен за Мъж на Япония и следващият период от неговия живот не е така активен като актьор. През 1992 г. Мифуне заболява сериозно от сърце и неговата активна творческа дейност намалява. Умира на 24 декември 1997 г. в Митака (Япония) на 77 годишна възраст.
