Хаджи Димитър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.
| Хаджи Димитър български революционер, войвода и национален герой |
|
 |
|
| Роден: | 10 май 1840 Сливен, днес България |
|---|---|
| Починал: | 18 юли 1868 връх Бузлуджа, днес България |
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-известните български войводи. Умира на връх Бузлуджа на 28 години. За смъртта му Христо Ботев пише стихотворението „Хаджи Димитър“.
Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на 2 години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
По време на Хаджиставревото въстание през 1862 година, Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято бродил из планината.
През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода (Стоян Попов от Сливен) като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Велико Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър който ги повежда към Сливенския балкан, а през август се завръщат обратно в Румъния.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов - Инджето, Петър и Тодор Шиваров. На 13 юни 1865 година четата преминава Дунав под град Силистра и през Лудогорието се отправя към Котленския балкан. Действа в района на река Тунджа, Твърдица, Карлово, Габрово и прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Завръща се в Румъния през август.
През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Дядо Жельо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан където се разделя на три и действа до есента когато се събира и връща в Румъния.
Преминаването на четата съвпада и с публикуването на меморандума на Тайния революционен комитет до султана и се свързало с него.
През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Голяма част от четниците са били легионери във Втората българска легия в Белград. На 5 юли 1868г. четата преминава Дунав с една гемия и слиза близо до село Вардим. Първото сражение води в лозята край Караисен с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг - югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължили към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава "кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници и местното население организира отбелязване на четвъртата битка, около 21-и юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата при което е убит и Хаджи Димитър.
Войводата Кръстьо Асенов (1877–1903) е племенник на Хаджи Димитър.
