Понт (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Понт ( на гръцки:Pontus, Πόντος) е историческа област в Североизточна Мала Азия, на север стига до бреговете на Евксински понт (Pontus Euxinus - Черно море). Името на областта е дадено след колонизацията на бреговете на Анатолия от йонийските гърци.

През различните исторически периоди границите на Понт са се променяли: първоначално той е бил разположен на тясна ивица от нос Язония до река Халис; по-късно, когато възниква Понтийското царство, Понт граничи с Витиния на запад и Велика Армения на изток, с Кападокия, Галатия, Малка Армения на юг.

Цялата страна е била пресечена от планини, гори и дива природа, но долините са се отличавали с плодородие: тук са расли в голямо изобилие различни видове житни растения (особено пшеница и просо), плодове, маслини. От животинския свят областта се е славила с пчели и бобри; бил развит добивът на желязо и сол. Известните планините на Понт са Париадър, Скордиск, Литрос (Λίθρος), Офлим, Тексес.

Дарий I пръв прави страната сатрапия, като я дава в наследство на персиеца Артабаз (502). Сатрапията става практически независима с идването на власт на Митридат I. Пръв получава титлата цар Ариобарзан , от когото започва династията на понтийските царе; историята на независимото понтийско царство започва едва от Митридат II (в средата на 4 век пр.н.е., който се подчинява на Александър Македонски и в награда за оказанато съдействието, в епохата на диадохите, е наречен Κτίστής (основоположник на законното царство).