Белгика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белгика (на латински: Belgica, Gallia Belgica) е римска провинция, образувана през 16 година пр.н.е. в областите, населени от келтското племе белги. По времето на император Диоклециан (284-305) е разделена на две провинции: Белгика Прима и Белгика Секунда. През 5 век завоювана от франките.
След завоюването на Белгика от франките, провинцията е заселена от германски племена, а също така отчасти и от фризи и сакси, които в значителна степен германизират старото белго-римско население на Северна Белгика (впоследствие това население е съставна част от фламандската народност). Германизациятa белго-римското население в Южна Белгика е незначително (впоследствие съставана част от валонската народност).
[редактиране] Вижте също
| Провинции на Римската империя около 120 г. от н.е. | |
|---|---|
| Азия | Аквитания | Арабия Петра | Африка | Ахея | Балеари | Белгика | Бетика | Британия | Витиния | Горна Германия | Галатия | Дакия | Далмация | Долна Германия | Египет | Епир | Илирия | Италия | Кападокия | Кипър | Комагена | Корсика и Сардиния | Котски Алпи | Крит и Киренайка | Ликаония | Ликия | Лугдунска Галия | Лузитания | Мавритания | Македония | Малка Армения | Мизия | Нарбонска Галия | Норик | Нумидия | Осроене | Памфилия | Панония | Пенински Алпи | Приморски Алпи | Писидия | Понт | Реция | Сирия | Сицилия | Софена | Тараконска Испания | Тракия | Юдея | |
