Парадигма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парадигма от късния 17 век насам означава мисловен шаблон в някаква научна дисциплина или друг епистемологически контекст. В началото думата е била специфична за граматиката: старите речници дефинират техническата й употреба само в контекста на граматиката или, в реториката, като термин за илюстративна притча или басня.
За целите на лингвистиката Фердинанд дьо Сосюр използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.
Най-широко известната употреба на думата в контекста на една научна дисциплина е тази на философa Томас Кун, който я използва, за да опише някакъв набор от практики в науката. С това често е злоупотребявано и продължава да се злоупотребява. Самият Кун стигнал дотам, че започнал да предпочита термините екземпляр или нормална наука, които имат по-точно философско значение. Въпреки това, в своята книга „Структурата на научните революции“ Кун дефинира научната парадигма като:
- какво трябва да се наблюдава и изследва,
- типът въпроси, които би трябвало да се поставят и да им се търсят отговори по отношение на предмета на изследването,
- как трябва да се поставят тези въпроси,
- как трябва да се интерпретират резултатите от научното изследване.
Мишел Фуко използва термините епистема и дискурс, матезис и таксономия, като аспекти на „парадигма“ в оригиналното значение на Кун. Повече за това може да се прочете в статиите за смяна на парадигмата, социология на знанието и философия на науката, където тези понятия са поставени в контекст.
