Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

الجماهيرية العربية الليبية الشعبية الإشتراكية العظمى


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Най-голям град Триполи

държавен глава Муамар ал-Кадафи

министър-председател Багдади Махмуди

Площ
- Общо на 16-то място
1 759 540 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 104-то място
5 765 563
4 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 67-мо място
61 042 млрд $
? $

Валута либийски динар (LYD)

Часова зона UTC +2

Независимост
от Италия 24 декември 1951

Национален химн Аллах Акбар

Internet TLD .ly

Телефонен код +218

Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия (на арабски: الجماهيرية العربية الليبية الشعبية الإشتراكية العظمى, ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма) или Либия (ليبيا) е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.

Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фезан. В Древна Гърция, Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за цялия континент Африка.

[редактиране] История

Основна статия: История на Либия

Либия е гръцката дума за Африка (макар в Античността да се отнася само за северната част). Киренайка се колонизира от Гърция, Триполитания е била провинция на Картаген. През 1 век, след като Триполитания за кратко е владение на Нумидия, набрежните територии се завземат от Рим.

Римските колонии Триполи и Киренайка са завладяни от арабски мюсюлмани през 7 век. Към 19 век Либия се очертава все повече като независима oсманска провинция. През 1911 г., докато Османската империя се разпада, Италия нахлува и поема управлението.

Няколко години след Втората световна война Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с Италия. От 1969 г. Либия се управлява от полковник Муамар ал-Кадафи, който идва на власт чрез държавен преврат и прекратява либийската монархическа традиция.

Кадафи отхвърля както съветския комунизъм, така и западния капитализъм, и заявява, че ще следва независим курс, описвайки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от Третия свят, стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена.

Отношенията между САЩ и Либия се обтягат на 2 декември 1979 г., когато либийски тълпи нападат американското посолство в Триполи. Кадафи определя инцидента като „спонтанна демонстрация“ и отрича всякакво участие. През май 1980 г. САЩ оттегля всички свои дипломати от Либия, но не прекъсва дипломатическите си отношения със страната.

През същата година либийското правителсво заплаща 220 000 долара на Били Картър, брата на Джими Картър, в опит да постигне по-добри дипломатически отношения между двете страни.

На 6 май 1981 г., повече от година след стъпването на власт на президент Роналд Рейгън, САЩ обвинява либийското правителсвто в подпомагане на международния тероризъм. Всички либийски дипломати са изгонени от САЩ и дипломатическите отношения с Либия са прекратени официално.

Администрацията на Рейгън разглежда Либия като нежелан играч на международната сцена, защото тя поддържа палестинските терористични групи, подкрепя революционен Иран по време на войната (1980–1988) срещу Ирак и Саддам Хюсеин, и помага на различни освободителни движения по целия свят, ръководени главно от сепаратистки терористични групи като Ирландската републиканска армия (ИРА), Родина и свобода на баските (ЕТА), Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и др.

През март 1982 г. САЩ налага ембарго върху вноса на либийски нефт и върху износа на индустриални стоки към Либия, повечето от които до момента били използвани за нефтената промишленост. Тези мерки не са последвани от Европа.

Америка напада либийски патрулни кораби от януари до март 1986 г. по време на несъгласия спрямо достъпа до залива Сидра, към който Либия предявява претенции като териториални води, които не са международно признати. Кадафи отдавна нарича залива „линията на смъртта“. На 14 април 1986 г. Рейгън дава заповед за обстойни бомбардировки срещу т.нар. от него „терористични местоположения“—Триполи и Бенгази. Жертвите са около 60 души, измежду които и осиновената дъщеря на Кадафи. Бомбардировките са вследствие на обвинения на САЩ за либийско участие в бомбения атентат на 5 април в често посещаваната от американски служещи немска дискотека „Ла Бел“, взел 3 жертви.

Обединените нации налагат санкции срещу Либия през 1992 г. заради взривяването на Пан Ам 103 над шотландското градче Локърби, когато загиват общо 270 души.Атентатът над Локърби влошава допълнително изострените отношения на режима на Кадафи със Запада. Санкциите са отложени на 12 септември 2003 г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността и да заплати 2,7 млрд долара на семействата на загиналите. Впоследствие, на 26 февруари 2004 г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това, много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Либия

Либия притежава необичайна система на управление. Муамар ал-Кадафи твърди, че Либия е „същинска социалистическа държава“. Официалните институции на правителството не са съвсем ясни. Кадафи технически не е „президент“ или „министър-председател“, а се описва като един вид „водач“, който помага на либийския народ в постигането на социализма. За повечето хора по света той е „полковник Кадафи“. Либия не разполага с конституция, законите на страната идват от ислямското право и „Зелената книга“ по политическа философия на Кадафи. Формата на държавно управление в Либия се нарича джамахирия. Думата представлява модификация на арабската дума джумхурия (република), която може да се преведе като народна държава.

На практика обаче, Либия е под диктаторството на Кадафи, който е подпомаган от тесен кръг военни и политически служебни лица. Либия е многократно обвинявана в повсеместно неспазване на човешките права и държавно-подпомаган тероризъм.

На 19 декември 2003 г. Либия признава, че притежава програма за оръжия за масово унищожение (ОМУ), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дълго-полетните си ракети до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с Обединеното кралство и САЩ. На 7 март 2004 г., Белият дом потвърждава, че последните либийски съоръжения за атомни оръжия са пратени към САЩ.

По същото време се разкрива, че Либия тайно предава атомни технологии от Северна Корея към трети страни. Пакистан и Китай се назовават като сътрудници в тези програми. Преди това, според американски служебни лица, Египет придобива технологии директно от Пхенян, но САЩ блокира пратка с ракети през 2001. Въпреки това американските власти научават, че година по-късно Египет получава 24 ракетни двигатели „No-Dong“ от Северна Корея.

По време на посещението си в Либия на 23 февруари 2004 г. Мохамед Ел Барадей, генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), прави следното изказване: „Все още се опитваме да изясним мрежата, да разберем дали други страни са получили [оръжейните] технологии и схеми за конструкция. Това естествено е от много важно значение за нас.“

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Либия

[редактиране] География

Основна статия: География на Либия

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Либия ~ Размер на външния дълг 4100 млн. USD (2000) ~ Износ 13900 млн. USD (2000) ~ Внос 7600 млн. USD (2000) ~ Консумация на електричество 17577 млн. kWh (1999) ~ Износ на електричество 0 kWh (1999) ~ Внос на електричество 0 kWh (1999) ~ Производство на електричество 18900 млн. kWh (1999) ~ % произведено ел-во от атомни електроцентрали 0 % (1999) ~ БВП 45400 млн. USD ~ БВП на глава от населението 8900 USD на глава от населението (2000) ~ БВП - ръст 6,5 % (2000) ~ % на селското стопанство в БВП 7 % (1997) ~ % на промишлеността в БВП 47 % (1997) ~ % на услугите в БВП 46 % (1997) ~ Работна сила няма данни ~ % на работната сила в селското стопанство 17 % (1997) ~ % на работната сила в промишлеността 29 % (1997) ~ % на работната сила в услугите 54 % (1997) ~ % безработни 30 % (2000)

[редактиране] Население

Населението на Либия наброява около 5 830 хил. жители. Средната гъстота е 3.3 жит. на кв. км. Естественият прираст е 31. Средната продължителност на живота при мъжете е 64 г., а при жените - 68 г.

Етнически състав - либийски араби - 83.8 %, араби от Египет и Тунис - 6.9 %, бербери - 5.2 %, туареги - 0.5 %, пакистанци - 1.0 %, други - 2.6 %.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 98.8% (от тях сунити - 98.4 %, ибадити - 1.6 %), християни - 1.1 % (католици и православни). Градско население - 88 %

Официален език - арабски