Зимбабве

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Republic of Zimbabwe


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Unity, Freedom, Work!
(Единство, свобода, труд!)

Официален език английски, шона и синдебеле

Столица

Хараре

Най-голям град Хараре

президент Робърт Мугабе

Площ
- Общо на 59-то място
390 580 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 66-то място
12 746 990
30 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 97-мо място
27 085 млрд $
? $

Валута Зимбабвийски долар (ZWD)

Часова зона UTC +2

Независимост
- обявена от Великобритания
11 ноември 1965

Национален химн Blessed be the land of Zimbabwe

Internet TLD zw

Телефонен код +263

Република Зимбабве е държава в Южна Африка. Столица на страната е град Хараре. Зимбабве заема площ от 390,2 хил. км².

[редактиране] История

Основна статия: История на Зимбабве

[редактиране] Предколониaлен период

Едни от най-древните хора населявали платото на Родезия, са били пигмеите. През 8 век те се смесват с представители на земеделската група шона, част от народността банту, които започват да добиват злато и мед от богатите находища в района. През 11 век друга етническа група, установила се по тези земи започва да изработва каменни изделия и паметници, много от които са се запазили и до днес. Около 15 век владенията със столица Зимбабве се обединяват в империя, наречена Мономотапа, която контролира търговията със злато (основни купувачи са арабите и португалците, установили се по крайбрежието). През 16 век империята Мономотапа се разпада на четири части, всяка една от който продължава да търгува със злато и слонова кост, разменяйки ги предимно за платове. Португалците подкрепят основната власт на Мономотапа, което ги въвлича в многобройни местни конфликти. Те обаче получават и привилегиите да експлоатират някои от залежите от полезни изкопаеми през 17 век. През 1684 г. водачът на народността рози предприема завоевателски поход към платото на Родезия. Португалската експанзия замира, но започва отново през 18 век. През 1830 г. на територията на Мономотапа нахлуват войници нгони, прогонени от Натал при разрастването на зулуската империя на Шака. Те разрушават държавните структури, създадени от народността рози и отвеждат на север много пленници, принадлежащи към групата шона. Последните завоеватели по тези земи са представители на народността ндебеле, които през 1837 г. са прогонени от Трансваал от холандските заселници. Водачът на ндебеле се нарича Мзиликази. Той успява да изгради държава със зулуски тип управление, затваря мините в района и започва да развива земеделието.

[редактиране] Колониален период

През 1896-1897 г. войните на ндебеле подкрепят въстанието на групата шона срещу Британската Южноафриканска компания, след което са изолирани в резервати. Южна Родезия е създадена през 1911 г. и е обявена за британска колония през 1923 г. През 1912 г. белите колонизатори отказват да се присъединят към Южноафриканския съюз. След Втората световна война броят на белите емигранти в района нараства. От 1953 г. до 1963 г. Южна Родезия е част от федерацията Родезия и Нясаленд. След разпадането на федералния съюз, премиерът И.Смит обявява едностранно независимостта на Южна Родезия (1965 г.), която е преименувана на Родезия.

[редактиране] Независимост

След приемането на републиканската конституция през 1970 г. връзките с Великобритания са прекъснати. ООН осъжда расистката политика в новата държава. Премиерът Смит подобрява отношенията с Южна Африка, за да излезе от изолация. Чернокожото население пък се включва в съпротивителни движения. Икономическите санкции, наложени от Великите сили, както и партизанската борба, принуждават И.Смит да подаде оставка. През 1977 г. Музорева става премиер, но това не слага край на гражданската война. Страната е преименувана Зимбабве-Родезия.

През 1979 г. в Лондон се провежда конференция, която подготвя обявяването на независимостта на Родезия. На изборите през февруари през 1980 г. лидерът на социалистическата партия Робърт Мугабе е определен за министър-председател. Независимостта е определена на 18 април. Канаан Банана е избран за президент на Зимбабве. От 1984 г. страната поема по пътя на „социалистическата революция”. През 1988 г. в Зимбабве е въведен режим на еднопартийно управление, след сливането на двете основни политически сили. През 1987 г. с промяна в конституцията е премахната практиката бялото малцинство в страната да има отделна група представители в парламента. В страната е установен президентски режим, а Мугабе поема и функциите на премиер. Той е преизбран на поста през 1990 г., но все пак се отказва от идеята да наложи социалистическо, еднопартийно управление. През следващите години основния политически проблем в страната е свързан с национализацията на земите, принадлежащи на бялото малцинство.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Зимбабве

Република с конституция от 1980 г., поправена многократно. Президентът на републиката изпълнява функциите и на премиер с 6-годишен мандат. Еднокамерен парламент. Събрание от 150 души, 120 от които се определят чрез общи избори за период от 6 години.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Зимбабве

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Зимбабве

Температурите са умерени (средните им месечни стойности варират между 14° и 22° С) в зависимост от височината. Валежите падат предимно в периода ноември-март (1400 мм в източната част на страната до 400 мм в долината Линпопо).