Процесът срещу българските медици и палестинския лекар в Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В незавършения процес срещу българските медици и палестинския лекар в Либия петте български медински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, са обвинени в:

извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролното убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата (деяние, наказуемо със смърт);
участие в заговор и колективно договаряне за извършване на умишлено престъпление;
причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца от детската болница „Ал-Фатих“ в Бенгази с HIV (деяние, наказуемо със смърт);
действия, противоречащи на нормите и традициите в Либия: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол.

Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж пристигат в Либия през 1998 г., за да лекуват пациенти в педиатрията. В процеса е обвинен в по-леки престъпления и българският лекар д-р Здравко Георгиев (нелегално опериране с чужда валута). Обвинението на д-р Георгиев се внася, след като той заминава за Либия по повод арестуването на жена му, Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и в момента е свободен, но е все още в Либия, очаквайки изходна виза.

[редактиране] Дела

[редактиране] Дело 44/1999 на Народния съд на Либия

(7 февруари, 2000 г. — 17 феврурари, 2002 г.)

Делото се започва без българската страна да е официално уведомена. Делото е прекратено, тъй като съдът не вижда доказателства в подкрепа на обвиненията в заговор срещу държавата. Съдията заявява, че Народният съд се смята за некомпетентен по случая. (Народният съд на Либия е първата инстанция в триинстанционната съдебна система на страната.)

Като основа за делото се смятат самопризнанията на част от медиците и тезата на лидера на Либия, Кадафи, че обвиняемите са работили по поръчка на ЦРУ и Мосад.

В делото, медиците заявяват, че самопризнанията са постигнати чрез изтезание. Тезата на Кадафи е отхвърлена като абсурдна, както от международната преса, така и от експерти.

Няколко месеца след началото на делото, адвокатите Владимир Шейтанов и Осман Бизанти се обръщат към съда с искане за промяна на мярката за неотклонение поради физическото и психическото състояние на задържаните българи. Шейтанов посочва, че почти двегодишният предварителен арест е несъвместим с правния принцип, че всеки човек е невинен до доказване на противното.

[редактиране] Дело 213/2002 на Наказателния съд в Бенгази

(8 юли, 2003 г. —... 2004 г.)

Либия оттегля обвинението за съучастничество в заговор на ЦРУ/Мосад и прави нови обвинения в нелегално изпробване на медикаменти и заразяване с мутации на HIV. Експерти определят обвиненията като невъзможни/некомпетенто съставени от медицинска гледна точка.

На заседание към делото свидетелстват международно признатите експерти Люк Монтание (откривателя на HIV) и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в следствие на недостатъчна хигиена и започват още през 1997 г., преди обвиняемите да постъпят на работа там. След заседанието, BBC публикува на сайта си репортаж за развитието на процеса със заглавие Българските медици не са разпространили СПИН.

[редактиране] Дело 607/2003 на Наказателния съд в Бенгази

(,... 200Х г. — 6 май 2004 г.)

Наказателният съд осъжда на смърт чрез разстрел Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж по обвинение, че са заразили умишлено над 400 либийски деца с HIV. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор, глоба и лишаване от граждански права по обвинение за неправомерно опериране с чужда валута. По гражданския иск, съдът задължава Ашраф ал-Хаджудж, Кристияна Вълчева и Нася Ненова да платят обезщетения на родителите/настойниците на либийските деца. На 5 юли, 2004 г. са внесени мотивирани жалби. (Резюме на присъдата на БТА)

През януари, 2004 г. Европейският съюз препоръчва на Либия да оттегли обвиненията си към медиците, в писмо предадено от посланиците на Англия и Холандия.

Амнести Интернешънъл, Американското външно министерство и други държавни и международни организации изразяват безпокойството си относно протичането на процеса.

Българското правителство, което пледира за освобождаването на обвиняемите, определя присъдата като несправедлива и абсурдна.

[редактиране] Дело на Върховния съд в Триполи

(2005 г. —???)

Делото на Върховния съд най-вероятно ще започне едва в началото на 2005 г. Според либийското законодателство, делото няма право да приема нови доказателства, макар българската страна да смята, че в предишните дела е имало неправилен прочит на доказателства.

[редактиране] Международната преса за процеса

Международната преса не отделя много голямо внимание на процеса. Повечето статии са единодушни в това, че обвинените играят ролята на изкупителна жертва за Либийските власти, допуснали условия за избухването на епидемията. Либийската, и значителна част от арабската преса, подкрепят официалните изявления на Либия, че се води справедлив процес. В българската преса, покритието е значително и присъдите без изключения се определят като абсурдни.