Корейска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 и 27 юли 1953. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.
Още в края на Втората световна война съветската армия освобождава от японците целия Корейски полуостров. Съветската армия заема северната част (Северна Корея), а САЩ – южната част (Южна Корея).
Войната започва с нападение на севернокорейската армия, защото Ким Ир Сен смята, че само с война двете Кореи могат да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай. За първи път в историята севернокорейците прилагат масово промиване на мозъците на американски военнопленници.
След неколкократна промяна на преимуществото на двете страни и след като 1952г. се разглежда дори възможност САЩ да използват ядрено оръжие единствената възможност за приключване на войната е Корея да остане разделена с една демитализирана петкилометрова зона между двете части. Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ.
[редактиране] Причини и повод за войната
По време на Втората световна война в Каирската декларация през 1943 г. съюзниците заявяват че Корея, явяваща се японска колония от 1910 г., е обявена за независима.
През 1945, по предложение на СССР, към края на войната територията и е била разделена по 38-я паралел на две зони – северна и южна, заето съответно от съветски и американски войски, които способствали за капитулацията на Япония в Корея (Териториите на двете корейски държави в момента почти съвпадат с двете окупационни зони след края на Втората световна война). СССР се изразили против решенията на ООН от 1946 за свободния избор на територия на страните. След такъв избор през 1948 г. е провъзгласено създаването на Корейската Република (Южна Корея).
САЩ струпват свои войски в Южна Корея, а след края на войната оставят достатъчен за подготовката на корейските сили брой военни съветници. В същата година била създадена Корейската Народно-Демократична Република като властта била в ръцете на комунистите. Както севернокорейските, така и южнокорейските правителства желаят властта над цяла Корея и затова есента и зимата на 1949 г. помежду им е имало сериозни гранични инциденти които се повторили и през есента на 1950 г.
[редактиране] Политическа обстановка
През 1949 китайският комунистически лидер Мао Дзе Дун завзима властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН (дълги години мястото на Китай в ООН се заема от Тайван), но Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН.
[редактиране] Развитие на военните действия
Войната започва с нападение на севернокорейската армия, с цел военно обединение на двете Кореи. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай.
За първи път в историята северно-корейците прилагат масово промиване на мозъците на американски военнопленници.
След неколкократна промяна на военното преимущество на двете страни и след като 1952 г. се разглежда дори възможност САЩ да използват ядрено оръжие. Единствената компромисна възможност за приключване на войната е Корея да остане разделена с една демитализирана пет километрова зона между двете части.
[редактиране] Етапи на войната
Цялата война може да се разгледа в четири основни етапа които ще бъдат разгледани по подробно:
- Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР в територията на Южна Корея.
- Десант на силите на ООН при Инчон и настъпление към границата с Манджурия на силите на ООН.
- Включване на Китай във войната и отстъпление на силите на ООН
- Позиционна война и мирни преговори
[редактиране] Начало на конфликта.
По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, севернокорейска пехота и танкове преминали 38-я паралел в 4 часа на утрото на 25 юни 1950 г. Главния удар бил в направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенния удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни (Ню Йоркско време) събралият се Съвет за сигурност на ООН за обсъждане на кризата приел резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-я паралел. Представителите на СССР не участвали в заседанието и обявили тази резолюция за незаконна, а също така завили че нахлуването на Северна Корея било провокирано.
След два дена на 27 юни Съветът за сигурност приел втора резолюция. Този път против били Югославия, Индия и Египет се въздържали а СССР отсъствали от заседанието, – така че било прието ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман изпратил военно-въздушни и военно-морски сили в помощ на корейските сили.
На 29 юни генералния секретар на ООН Тан Ли се обърнал към членовете на ООН с въпроса каква помощ са готови да окажат. В началото се е смятало че американската авиация е достатъчна за да реши конфликта, но след това по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ, която встъпила в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.
Последните действия на ООН били на 7 юли. Съветът за сигурност предложил на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Резолюцията гласяла, че САЩ ще назначат командващ на обединените сили и им се разрешавало да използват флага на ООН в операциите против северно-корейците. На 8 юли президента Труман назначил генерал Дъглас МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за командващ 8-ма американска армия бил назначен генерал-лейтенант У. Уолкър. В средата на юли южнокорейската войска усилена с 4 батальона от американската армия настъпили към река Кум-последната естествена преграда по пътя към Теджон (временната столица на Южна Корея). Форсирането на пека Къмган било проведено на 17 юли а на 21 юли пада Теджон. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та дивизия на САЩ изчезнал безследно в хода на сражението. По-късно същата година станало ясно че е бил пленен. У. Дин бил освободен на 3 септември 1953 г.
[редактиране] Пусанският отбранителен плацдарм.
Армията на КНДР в началото провела успешно настъпление по западния бряг на страната докато въоръжените сили на ООН оборудвали нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км. северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създали изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. При положение че, Чинджу и Пхохан паднали, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег.
Пусанският отбранителен плацдарм се държал като защитниците водели ожесточени отбранителни боеве през август-септември. На запад северно-корейците атакували Масан, но не могли да го овладеят. Въпреки че на няколко пъти реката била форсирана войските на ООН успявали да удържат атаките.
Прекрасно оборудваното пристанище Пусан, било използвано за доставяне на подкрепления от войските на САЩ. Понеслите всичката тежест 1-ва кавалерийска, 24-та и 25 дивизия били усилени от 1-ва дивизия от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ. Най-големия пробив на севернокорейските войски бил на 5 септември, когато се вклинили по източното крайбрежие, превзели Пхохан, насочили се към Кенджу и дори застрашили Йончхон. В течение на няколко дни имало опасност гр. Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъснала силите на противника, а те така и не могли да организират ново нападение.
[редактиране] Десантът в Инчон и настъпление в посока на манджурската граница
(Виж пълната статия Битката при Инчон)
На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчон, считан за морската врата към Сеул.
Силите на ООН започнали настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница разделени на две групировки. На запад е 8-ма армия под командването на генерал Уолкър, в състав 1-ва кавалерийска, 2-ра, 24-та, 25-та пехотна дивизия от армията на САЩ, 4-ри южнокорейски дивизии, 27-ма британска бригада, турски, филипински и тайландски подразделения. На изток е 10-ти корпус под командване на генерал Елмонд в състав 7-ма и 3-та пехотни дивизии и 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ, две южнокорейски дивизии, и диверсионно-десантен отряд на кралската морска пехота. Първоначално настъплението не срещало сериозен отпор, но към 1 ноември ситуацията рязко се изменила. 24-та дивизия среща силна съпротива на 40 км от река Амнокан. Предни отряди достигат до реката, но претърпяват съкрушително поражение. Части от 1-ва кавалерийска дивизия биват обкръжени и унищожени.
По непонятни причини севернокорейското командване не могло да се възползва от своя успех. Войска на ООН отстъпвайки на запад влиза в съприкосновение с противника и подсилена от морската пехота правят пробив във важна стратегическа точка – язовира Чанджинх с ВЕЦ. Надолу, южнокорейски части почти без съприкосновение с противника достига на 100 км от границата със СССР. Колона от 7-ма дивизия прави пробив на манчжурската граница в района на Хесан. Окуражен от тези успехи, генерал Маккартър заповядва генерално настъпление на западния фронт, хвърляйки в бой всички дивизии. Операцията имала за цел да сложи край на корейската война. За два дена (24-26 ноември) войските на ООН пристигат съвършено безпрепятствено в Чонджу.
[редактиране] Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН
На 26 ноември във войната срещу войските на ООН, настъпили 4 китайски армии (около 200 000). В началото настъплението на войските на ООН било преустановено, а след това няколко една след друга нощни атаки принудили подразделенията на ООН да отстъпят. На 28-ми ноември се наложило да се оттеглят от Чонджу, а над всичките сили на ООН надвиснала опасност от обкръжение на войските, когато противника предприел обходна маневра по централното направление. Американската войска опитала да се разположи на река Чхончхонган, но същевременно мощна колона вражески войски им направила обход във фланг и на 1 декември подходила към Сончхону, разположен на 50 км. от Пхенян. Друга мощна колона китайски войски се върнала на изток, в посока пристанище Вонсан. На 2 декември тя се намирала все още на 40 км. от града. Над 3-ти, 7-ми пехотни дивизии на САЩ, 1-ва дивизия морската пехота на САЩ и корейските ударни дивизии надвиснала опасност да се окажат откъснати от Вонсанското пристанище от където се осъществявало снабдяването на войските. На 6-ти декември била проведена евакуация от Вонсан. 1-ва дивизия морска пехота на САЩ попаднала в пръстен от превъзхождащи по сила китайски войски в района на водохранилище Чаджинха, а части на 7-ма пехотна дивизия на САЩ се оказали в „чувал” в близост до Харагу. Понесли сами тежестта с първите потери, и двете дивизии все така съумели на 10-ти декември да се присъединят на помощ към колоната на 3-та кавалерийска дивизия на САЩ, която постепенно пробивала на пред.
По-късно 10-ти корпус се отправил към морското пристанище Хиннам, от където на 11 декември започнала неговата евакуация на военно-морските съдове на САЩ, завършила на 24 декември. Като цяло морето при Южна Корея било прекосено от 105 000 войници от американската и южнокорейската армии и 91000 граждански лица. На 26-ти декември пристигнало съобщение, че 10-ти корпус е предислоциран на мястото на разположение на 8-ма армия и образувалото се съединение било под командването на генерал-лейтенант М. Риджуей, който заел този пост вместо загиналия в автомобилна катастрофа генерал Уокър. По това време действащата на запад 8-ма армия постепенно се придвижила на 38-мия паралел.
В навечерието на Нова Година (1951) китайците предприели голямо настъпление в направление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН организирано се установили на река Ханган и се разположили на по линията на противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море. Настъплението на войските на КНДР в централния сектор преминало успешно, и в течение на 10 дена (7-17 декември 1951) Вонджу на няколко пъти преминавал в ръцете ту на едните, ту на другите. Градът успял да отстои към 24 януари, фронтовата линия се стабилизирала, а на войските на ООН се наложило да отстъпят.
[редактиране] Позиционна война и мирни преговори
Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951). На 25 януари на западната част на фронта започнала операция Мълния. В резултат на бойните действия за 18 дни войските на ООН обособили фронт до р. Ханган. На 5 февруари в средата на бойните действия била предприета операция Загон. На 11 февруари едновременно войските на Северна Корея и нейните съюзници предприели контранастъпление и принудили войските на ООН да отстъпят до Вонджу. Все пак на 21 февруари войските на ООН заели отбранителен район североизточно от Вонджу.
На 7 март започнала операция Разрушител - мащабно настъпление на войските на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул и противника станал уязвим по целия западен фронт. В края на март войските на ООН достигнали 38-я паралел. В първата седмица на април боя се пренесъл в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.
На 11 април Труман освободил Маккартър от командването на войските на Далечния Изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните действия. На поста застанал генерал Риджуей, а командващия 8-а армия станал генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.
[редактиране] Настъплението на армията на КНДР (22 април – 8 юли 1951)
Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро останало без съмнение че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла силите си далеч на юг от 38-я паралел простиращи се по северните подстъпи на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16 май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта. Бързите ответни действия на американските части предотвратили настъплението.
На 22 май 8-а армия преминала в контранастъпление по целия фронт, преминала 38-я паралел и продължила настъплението. Целта била да се придобие надмощие над стратегическия „железен триъгълник’’(Чхорвон – Пхенган – Кимхва), който позволявал да се контролират транспорта и комуникациите на Централна Корея и водохранилището на Хвачхон. Първоначалната разредена съпротива на противника се усилила, но към средата на юни войските на ООН успели да овладеят южната част на района.
По това време Корейската война придобила позиционен характер и в две последователни години била „Планинска битка’’ водеща се в протежение на 250 км. Фронт. Арена на ожесточените боеве станали планината „Белият Кон’’, хребета „Надежда”. Военновъздушните сили на ООН дотогава изпълнявайки поддръжка дотогава, нанесли удар по складова база и по транспортните артерии. Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МИГ-15 открили ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от р. Амноккан до Пхенян на юг получил название Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.
[редактиране] Мирните преговори
На 24 юни 1951 станало ясно, че конфликтът е към своя край. При обсъждането на Генералната асамблея на ООН съветския представител Я. А. Малик внесъл предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни изнесъл предложение по радиото на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започнали на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември било изготвено друго съглашение за примирие, в основата на което било заложено състоянието на съществуващия вече договор.
Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията било възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на място.
На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало за това, пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 КНДР обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства възстановяването на мирните преговори.
На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.
На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.
Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ.
[редактиране] Сили и загуби
За 37 месеца война максималната численост на войските на ООН достигнали около 800 000 души включително още 400 000 южнокорейски и 350 000 американски военнослужещи. В бойните действия в Корея участвали подразделения от 15 страни членки на ООН. Максималната численост на китайската армия надвишавала 1 000 000 души. Северно-корейците включили 200 000 души във войната.
Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.
[редактиране] Характерни особености на войната
- Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
- Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел разкъсването й, и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен).
- Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти.
- Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления.
- Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части.
- Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчон.
- Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти.
- Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
- Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението от преди войната.
[редактиране] Външни препратки
- День-М-2 Интересен поглед върху Корейската война - на руски
