Студена война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Студената война е открито, макар и ограничено, противопоставяне, започнало след Втората световна война между Съединените американски щати и техните съюзници от една страна и Съветския съюз и неговите съюзници от друга.
Това съперничество е наречено Студена война, тъй като не води до мащабни преки боеве между двете свръхсили. Студената война се води чрез икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Тя продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991. Самият термин е популяризиран от американския политолог Бърнард Барух по време на обсъждане на Доктрината „Труман“ през април 1947.
Съдържание |
[редактиране] Начало
[редактиране] Сталин
От 1943 година и нататък, Червената армия отблъсква германските сили от Източна Европа. Победите й се празнуват от САЩ, Англия и източноевропейските народи.
Всички обаче започват да си задават въпроса какво ще стане след края на войната. На Ялтенската конференция Рузвелт, Сталин и Чърчил взимат решение всяка страна да избере какво правителство иска чрез свободни избори. Между 1945 и 1947 в повечето страни избори се провеждат. Но комунистите чрез политически машинации се коалират с други партии в Полша, Унгария, Румъния, България и Чехословакия.
Не съвсем демократично до 1948 във всички изброени страни е наложена почти пълна комунистическа диктатура, някъде по-слаба (Унгария), на други места изключително силна (Полша).
Сталин взима решенията вместо всички правителства в Източна Европа. Основно изключение прави маршал Йосип Броз Тито, който отказва да бъде марионетка в ръцете на Сталин, заради което е третиран като враг.
Сталин обаче не се задоволява само с Източна Европа. Той използва силни връзки и строго контролира комунистическите партии в Западна Европа. След войната изглеждало твърде вероятно Франция и Италия да се превърнат в комунистически републики. Сталин подкрепя и окуражава комунистическите движения и в Азия, особено в британските владения Индия и Малайзия. За САЩ и Великобритания Сталин е човек, който иска да завладее света и да го превърне в огромна комунистическа територия. Редно е да се запитаме, защо Сталин се стреми да превърне целият свят в комунистически държави? Отговорът на този въпрос е че, комунизмът като диктатура не може да съществува едновременно със свободния свят. В речите на всички основатели на Съветския съюз, са пропити от изказвания, че или комунизмът ще победи в световен мащаб, или ще загине. През Втората световна война съветските войски имат възможност да влязат в допир с порядките и условията в свободния свят. Макар и променени от войната, те се оказват много по-различни и като стандарт на живот, и като свобода на личността, от тези които съществуват в Съюза по това време. Нека си спомним за глада в Поволжието през 1921 г. и колективизацията през 30 - те години на 20 век.
[редактиране] Чърчил
Речта на Уинстън Чърчил в колеж в САЩ на 5 март е една от най-известните речи на 20 век: “От Щетин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща. Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва.
Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много повишава тяхното значение и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се налагат полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация."
[редактиране] Труман
На 12 март 1947 г. Труман се обръща към Конгреса с послание за външната политика на САЩ. След като лейбъристкият кабинет изтегля британските войски от Гърция и Турция през февруари 1947 г., в Гърция комунистите, подпомагани пряко от България, Югославия и Албания, започват гражданска война. Турция също не се чувства твърде удобно до своя съсед СССР, който я шантажира с териториални претенции. За оказването на военна и икономическа помощ на двете страни Труман иска 400 млн. долара и Конгресът се съгласява да отпусне тази сума. Труман следва т. нар. политика за сдържане на комунизма. Освен доктрината “Труман”, тази политика се изпълнява и чрез планът “Маршал”, с който САЩ отпуска на страните от Западна Европа огромни заеми с цел съживяване на икономиките им. По този начин още веднъж се очертава границата Запад-Изток.
[редактиране] Характеристики
Студената война не е нормален конфликт. САЩ и СССР никога не са воювали. Те обаче често са подкрепят различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се проявява в най-странни ситуации – като Световното първенство по шахмат например. Въпреки това можем да кажем, че Студената война е политически, военен, медиен конфликт, който има огромен ефект върху живота на хиляди невинни цивилни. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи. Няколко събития и явления са показателни за същността на Студената война:
- Берлинската блокада. След войната Германия е разделена на четири зони, окупирани от СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата Берлин и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на 1948 той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на Западен Берлин и целият град ще остане Източна територия. Той обаче подценява Труман. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Хари Труман няма да се откаже лесно от своето “парче”, Сталин преустановява блокадата.
- Корейската война. През 1949 китайският комунистически лидер Мао Це Тунг завзима властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН, но Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН. В края на Втората световна война Корея е разделена на две части – съветска (северна) и американска (южна). Между двете части непрекъснато има конфликти, които преминават в истински военни действия през 1950. През септември комунистите надделяват и завземат цялата страна. Труман веднага реагира и се обръща към ООН. Техни войски, предимно американски, се включват в конфликта и освобождават южната част, но преминават бившата граница и се доближават твърде много до Китай. За Мао това е недопустимо, затова той се намесва и връща съюзническите войски зад границата. Войната продължава следващите две години, като облива цяла Корея в кръв. Според мирния договор, подписан през 1953, границата между Северна и Южна Корея си остава същата от преди началото на войната. За 3 години има около 1,3 млн. убити цивилни и още толкова войници. Военните сблъсъци между двете части на Корея продължават дори след приключването на Студената война и разпадането на СССР. Разделението остава и днес.
- Берлинската стена. След смъртта на Сталин през 1953 на чело на СССР застава Хрушчов. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например ФРГ влиза в НАТО, докато ГДР е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонени стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. Затова си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.
- Ядреният въпрос и кубинската криза. Освен във всички други области, надпреварата между Западния и Източния блок се изразява и в надпревара за производство на ядрено оръжие. През октомври 1962 американски шпионски самолет заснема съветски кораби, които пренасят ядрени бойни глави към Куба (вече комунистическа). Светът е на косъм да навлезе в разрушителна фаза на Студената война. Кенеди веднага сформира екип от съветници – някои от тях предлагат нападение на Куба, според други трябва да се действа внимателно и дипломатично. Кенеди взима доста рискованото решение да направи флотска блокада на Куба. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват. Няколко часа делят света от своята последна война. След няколко съобщения и разговор между Кенеди и Хрушчов кризата е овладяна. Уговорката е САЩ да освободят Куба от блокадата, а СССР да прибере установките си обратно. По-късно (1963) чрез споразумение е забранено производството на ядрени оръжия. Доколко САЩ и СССР спазват споразумението можем само да гадаем.
[редактиране] Краят на Студената война
Краят на Студената война настъпва с тоталното рухване на комунистическата система през 1991 година. Според някои разпадането на СССР е клауза от таен договор между Горбачов (тогавашния политически лидер на СССР) и САЩ. От 1989 до 1991 година една по една държавите сателити на СССР отхвърлят комунистическите правителства. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса.
