Ядрено оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.

Ядрените реакции се делят на няколко типа - разделяне на тежки ядра, сливане на леки ядра, радиационен разпад и пр. В зависимост от преобладаващата реакция в конкретната бомба, тя се нарича:

Атомна бомба - използва разцепване на тежки ядра.

Водородна бомба (или термоядренно оръжие) - използва сливане на леки ядра.

Неутронна бомба - специфичен вид водородна бомба, при която потока неутрони, излъчени при взрива е основният поразяващ фактор.

[редактиране] Военно значение

Ядреното оръжие е оръжие за масово поразяване. Всичките му форми разрушават (или правят негодна за обитаване) голяма територия около мястото на взрива.

То е и оръжието с най-неизбирателно действие, създавано досега. При употребата му се отделят големи количества радиоактивни отпадъци, част от които попадат в атмосферата и чрез климатичните процеси замърсяват цялата планета.

Ядреното оръжие е основното стратегическо оръжие след втората световна война и остава такова до настоящия момент.

[редактиране] Политическо значение

В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение - то е едновременно заплаха за пълно унищожение и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му.

То разделя съвременните държави основно на три категории.

Велики сили са притежателите на термоядрено оръжие (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и вероятно Индия).

Притежателите на атомна бомба (Пакистан, Израел, вероятно Северна Корея) или пък на развити ядрени технологии (Канада, Германия, Япония) могат да си позволят сравнително самостоятелна политика.

Останалите държави притежават само частична независимост (суверенитет). Те или трябва да застанат под ядрения чадър на някоя от великите сили и да следват нейния културен модел, или рискуват да станат жертва на чужда агресия.

Тези качества на ядреното оръжие го правят привлекателна цел за всяка голяма (или средно голяма страна), особено когато е заплашена от по-силен съсед.

[редактиране] Икономически и социални въздействия

Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи). Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури - химия, металургия, фундаментални научни изследвания, военни структури.

В началото този процес има позитивно икономическо влияние, защото осигурява високи нива на заетост и създава нови икономически отрасли.

С натрупването на ядрен арсенал започват и негативни икономически и социални процеси.

Ядрената сила трябва да заделя големи ресурси за охрана и поддържане на потенциала си. Освен това тя често се оказва заобиколена от по-малки държави-клиенти, които трябва да защитава военно без да има значими преки икономически ползи.

Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война. Единствената страна, унищожила собствения си потенциал е Южна Африка и причината за това е опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление.

[редактиране] Технологично значение

Голяма част от технологиите, които наричаме модерни, са пряко или косвено повлияни от изследванията и разработката на ядрено оръжие.

[редактиране] Атомна енергетика

Първите атомни реактори са изследователски или за производство на плутоний за атомните бомби. За производството на 1 кг плутоний е необходимо да се изгори (в смисъл на атомно разцепване) над 1 кг от лекият изотоп на урана - ²³⁵U. При това изгаряне се отделя огромно количество енергия. В началото просто загрявали минаваща край реактора река.

Разпиляването на енергия по този начин продължило поне 5 години поради трескавата надпревара за производство на плутоний. След това започнало използването на тази енергия за производсво на електричество. През 60-те години на XX век се появяват и първите реактори с чисто енергийно предназначение.

Въпреки че са "мирни" атомните реактори натрупват големи количества плутоний в отработеното гориво. Изотопният състав на този плутоний не е много подходящ за военна употреба, но той е пригоден за производство на атомна бомба с непредсказуема мощност. Поради това отработеното гориво е обект на специални грижи.

[редактиране] Космически полети

Първите автоматични и пилотирани полети в космоса наред с идеологическите ползи са демонстрация на военна мощ.

Ядрените оръжия се нуждаят от транспортни средства за доставка до целта. Най-удобно това става с балистични ракети. Първите космически кораби са междуконтинентални балистични ракети, в които мястото на ядрената бомба е заето от научна апаратура или спускаемата капсула на космонавта (астронавта, тайконавта и пр.).

[редактиране] Компютри и електроника

Първото практическо използване на компютри и сложен софтуер е математическото моделиране на термоядрен взрив, по-специално техниката на запалване на термоядрената реакция с помощта на атомна бомба, известна като радиационна имплозия.

Миниатюризацията на управляващата електроника на атомните и водородни бомби има значителен принос към съвременните технологии за производство на интергрални схеми.

Най-използваната съвременна микроелектронна технология - CMOS първоначално е разработена за военни цели тъй като основните и преимущества са ниска консумация и радиационна устойчивост.