Йонийски стил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йонийският е един от трите класически стила в архитектурата. Другите два са дорийският и коринтският.
[редактиране] История
Появата на Йонийския стил датира от средата на 6 век пр.н.е. в Йония, югозападното крайбрежие и островите на Мала Азия, населени от йонийски гърци, където се говорил йонийския диалект. Следи от този архитектурен стил във вътрешността на Гърция се наблюдават от 5в. пр.н.е. Първият от великите йонийски храмове, въпреки че е просъществувал само едно десетилетие преди да бъде срутен от земетръс, е бил храмът на Хера в Самос, построен около 560 пр.н.е. от архитекта Ройкос. По-дълго запазен е храмът на Артемида в Ефес (днешна Турция), също в йонийски стил, един от седемте чудеса на света.
[редактиране] Особености
За разлика от гръцко-дорийския стил, Йонийските колони обикновено се полагат върху база, която разделя тялото на колоната от стилобата или платформата. Капителът на йонийската колона съдържа специфични спираловидни елементи в четирите си края, наричани волути. Първоначално тези волути лежали в една равнина, но в последствие се видяло, че могат да бъдат под ъгъл спрямо ъглите. Тази характерност на йонийската колона я е направила по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през 4 в.пр.н.е.: поставянето на волутите под ъгъл в ъгловите колони осигурявало, че те могат да бъдат видяни като еднакви когато биват гледани от друга страна. Ренесансовият архитект и теорист Винченцо Скамози, живял през 16в, проектира версия на перфектен четиристранен йонийски капител; тази версия става толкова стандартна, че когато гръцко-йонийската колона бива отново представена през Гръцкото Възраждане през 18 век, тя е посрещната като архаично свежа и примитивна, дори републиканска. Под волутите, йонийската колона може да има широка яка, разделяща капитела от тялото с жлебовете, както е при замъка Кооле; може да има чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите. След ранни експерименти, броя на жлебовете в тялото бил определен на 24. Тази стандартизация поставя жлебовете в сходна пропорция с диаметъра на колона от всякакъв размер, дори когато височината и е увеличена. Римското правене на жлебове се различава от гръцкото: римляните не оставяли много от повърхността на колоната между жлебовете, а гърците ги правели колкото ръба на нож и те лесно се чупели. Йонийската колона винаги е по-деликатна от дорийската. Височината на йонийските колони е осем-девет пъти колкото диаметъра им, и дори повече в колониите на Атебелия. Въпреки че йонийските колони обикновено имат жлебове, не всички се придържат към стандартизацията: Иниго Джоунс влага нотка трезвост с гладките йонийски колони в неговия проект за банкетната къща в Уайтхол Палас, Лондон, а архитекта Джон Ръсел Поуп е искал да изрази мъжествената енергия, комбинирана с интелекта на Теодор Рузвелт и затова е оставил колоните на Рузвелтския мемориал в Американския исторчески музей без жлебове – подобна архитектура изглежда силна и извисена. Характерна особеност на йонийския ордер са волутите в капитела, които са обект на много теоритични и практически разногласия, базиращи се на кратко и смътно описание на Витрувий. Ентаблатурата има три части: чиста архитрива, разделена на две, или по-общо на три, пръстена, с фриз, който може да бъде богато скулптурен, и корниз изграден от дентили (приличащи на близко разположени краища на напречни греди), с корона и цима, които носят тежестта. Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от триглифите при дорийския ордер. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим. Витрувий описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например Хермоген от Приена, архитект на храма на Артемида в Ефес. Ренесансовите теоритици в областта на архитектурата, базирайки се на тази бележка, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския. Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през пети и четвърти век преди христа. Партенонът, въпреки че стриктно спазва дорийския ордер, съдържа също йонийски елементи. Чисто йонийски форми се откриват в Ерехтейон. Друга характерна особеност в Ерехтейон е, че колоната за първи път е сменена със скулптура. От седемнадесети век насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Вирилий” в Рим, където за първи път се появил детайлно изсичане на Антоин Десгод.
