Искър (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър е язовир на едноименната река в България. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производсто на електроенергия.

[редактиране] История

Според историческия обзор на Софийска вода^[1], нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-01 г., веднага след построяването на ВЕЦ Панчарево. През 1921 г. темата отново излиза на двевен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м³ не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово. През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената).

През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на четири места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. За най-благоприятни геоложки, топографски и водностопански условия се избира мястото около 37-ми км. През 1947-48 г. водите на река Искър се проучват допълнително.

В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Схемата и идейния проект са създадени от колектив, ръководен от инж. Моисеев, и с участие на съветски специалисти. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към Министерство на електрификацията и мелиорациите, и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м³ и 60 млн. м³ резервен обем.

Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.