Земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**Земя**
Демографски статистики

Синьото топче: Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на Аполо 17
Най-големи градски агломерации	Токио, Мексико Сити, Сеул, Ню Йорк, Сао Пауло, Бомбай
Езици (по данни от 2000 г.)	мандарин (китайски) 14,37%, хинди (индийски) 6,02%, английски 5,61%, испански 5,59%, бенгалски (индийски) 3,4%, португалски 2,76%, руски 2,63%, японски 2,06%, немски 1,64%, корейски 1,28%, френски 1,27%, други
Религия (по данни от 2002г.)	християнство 32,71%, ислям 19,67%, индуизъм 13,28%, будизъм 5,84%, атеисти 14,84%, други 13,05%
Население (по данни от 30 януари 2005 г.)
Общо	6 416 439 221
Гъстота	42 (на сушата)
Валути	щатски долар, японска йена, евро, британски паунд, други
Брутен вътрешен продукт (по данни от 2003 г.)
Паритет на покупателната способност	Общо: 51 656 251 000 000 международни долари (IND)
на човек	8 236 IND
Номинален	36 356 240 000 000 щатски долара (USD)
на човек	5 797 USD
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	149 597 887 km (1 000 000 11 АЕ)
Орбитална обиколка	0,940 Tm (6 283 АЕ)
Ексцентрицитет	0,01671022
Перихелий	147 098 074 km (0,9832899 AЕ)
Афелий	152 097 701 km (1,0167103 AЕ)
Звездна година	365,25696 дни (1,0000191 години)
Синодичен период	няма
Средна орбитална скорост	29,783 km/s
Максимална орбитална скорост	30,287 km/s
Минимална орбитална скорост	29,291 km/s
Инклинация	0,00005° (7,25° към екватора на Слънцето)
Дължина на възходящия възел	348,73936°
Параметър на перихелия	114,20783°
Брой естествени спътници	1 — Луната (виж също 3753 Cruithne)

Физически характеристики
Екваториален диаметър	12 756,270 km
Полярен диаметър	12 713,500 km
Среден диаметър	12 745,591 km
b:a	0,996647139
Сплеснатост	0,003352861
Екваториална обиколка	40 075,004 km
Географскииална обиколка	39 940,638 km
Полярна обиколка	40 041,455 km
Площ	510 065 284,702 km²
Обем	1,0832×10¹² km³
Маса	5,9736×10²⁴ kg
Плътност	5 515 kg/m³
Екваториална повърхностна гравитация	9,780 m/s² 1 (0,997 32 G)
Втора космическа скорост	11,186 km/s
Звезден ден	0,997258 дни (23,934 часа)
Скорост на въртене	1674,38 km/h = 465,11 m/s (на екватора)
Наклон на оста	23,439281°
Ректасцензия на северния полюс	0° (0 часа 0 мин. 0 сек.)
Деклинация на северния полюс	90°
Албедо	0,367
Повърхностна температура - мин. - средна - макс.	185 K 287 K 331 K
Повърхностно атмосферно налягане	101 kPa

Атмосферно съдържание
азот	78.08 %
кислород	20.94 %
аргон	0.93 %
въглероден диоксид	0.038 %
водна пара	следи
редактиране

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност и е в доминираща позиция.

Астрологическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. В един от вариантите кръстът е над окръжността (⊕ или ♁).

[редактиране] Физически характеристики

Основна статия: Геология

[редактиране] Форма

Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.

[редактиране] Структура

Вътрешността на Земята, както и на другите вътрешни планети, е химически разделена на външна твърда кора, съдържаща предимно силиций, мантия, която има свойството бавно да тече поради високото налягане, под което се намира, течно външно ядро, което е много по-трудно течливо от мантията, и твърдо вътрешно ядро. Mагнитното поле на Земята се поражда именно във външното ядро поради конвекцията на електрично заредени частици.

Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством вулкани и разломи по дъното на океаните. По-голямата част от земната кора е по-млада от 100 милиона години; най-старите части от кората обаче са на 4,4 милиарда години. [1].

Взета като цяло, Земята по маса се състои от:

желязо:	32	,4	%
кислород:	28	,2	%
силиций:	17	,2	%
магнезий:	15	,9	%
никел:	1	,6	%
калций:	1	,6	%
алуминий:	1	,5	%
сяра:	0	,70	%
натрий:	0	,25	%
титан:	0	,071	%
калий:	0	,019	%
други елементи:	3	.53	%

Виж също земна гравитация.

[редактиране] Вътрешност

Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 келвина. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането й. (Виж гравитационна свързваща енергия) и след това допълнителна топлина се отделя чрез радиоактивното разпадане на елементи като уран, торий и калий. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността й, е едва 1/20000 от енергията, получена от Слънцето.

0-60 km — литосфера (варира между 5 и 200 км)
- 0-35 km — кора (варира между 5 и 70 km)
35-2890 km — мантия
- 100-700 km — астеносфера
2890-5100 km — външно ядро
5100-~6378 km — вътрешно ядро

Виж още: Вътрешен строеж на Земята

[редактиране] Ядро

Средната плътност на Земята е 5515 kg/m^³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си пред около 4,5 милиарда години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи буквално са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж планетна диференциация). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от желязо (80%), никел и силиций. Други тежки елементи като олово и уран са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората.

Ядрото е разделено на две части — твърдо вътрешно ядро с радиус около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен кристал. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с ефекта на Кориолис пораждат магнитното поле на Земята чрез процес, известен като теория на динамото. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж Температура на Кюри), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро.

По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата — с около 2° за година. (Comins DEU-p.82).

Разрез на Земята от ядрото до екзосферата (на английски). Размерите не са действителни

[редактиране] Мантия

Земната мантия достига до 2890 km дълбочина. Налягането в най-дълбоките й части е около 1,4 милиона атмосфери (140 GPa). Тя се състои главно от елементи като желязо и магнезий. Тъй като точката на топене на дадено вещество зависи от налягането, под което то се намира, вътрешността на мантията е вероятно в твърдо състояние, а повърхността е полуразтопена. Визкозитетът на мантията варира между 21 и 24 Pa.s според дълбочината [2]. Поради това горната част на мантията може да тече бавно.

Още една причина, която обяснява защо вътрешността на мантията е твърда, докато външната част е течна, е фактът, че точката на топене на желязото е по-висока, ако то съдържа примеси. Концентрацията на примесите нараства към повърхността и заради това тя е в течно състояние, докато вътрешността, която е почти чисто желязо, е твърда.

[редактиране] Кора

Кората е дебела от 5 до 70 km. Най-тънките й части са океанска кора, която се състои от гъсти желязно-магнезиеви силикати. Континенталната кора е по-дебела и по-лека от океанската и е съставена от натриеви, калиеви и алуминиеви силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни — ефект, известен под името граница на Мохорович. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите.

[редактиране] Биосфера

Основна статия: Живот

Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има живот. Живите организми на Земята образуват Биосфера, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите организми преди около 3,5 милиарда години. Биосферата е разделена на биоми, съставени от сродни растения и животни. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по географска ширина. Биомите на Арктика и Антарктика като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до Екватора.

[редактиране] Атмосфера

Основна статия: Земна атмосфера

Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове като например въглероден диоксид и водна пара. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и Слънцето. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.

Височината, на която се намират атмосферните слоеве тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера, варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1. 10¹⁸ kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.

[редактиране] Хидросфера

Основна статия: Океан

Карта на Земята съставена от множество сателитни снимки

Земята е единствената планета в нашата Слънчева система, на която има вода. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97% от водата е солена и 3% — сладководна [3]). На земната повърхност са обособени пет океана и седем континента. Земната орбита, вулканичната дейност, гравитация, парников ефект, магнитно поле и богата на кислород атмосфера заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три агрегатни състояния на земната повърхност.

Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата ще бъде под 0 градуса и всичката вода ще замръзне. Палеонтологични доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в които естествения парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 милиона години.

На други планети като Венера например водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата ултравиолетова радиация, поради което водородът е постоянно йонизиран и отнасян в междупланетното пространство от слънчевия вятър. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата.

Високо в земната стратосфера тънкият слой озон поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от биосферата. Магнитното поле на Земята също помага, като блокира голяма част от слънчевия вятър (Виж йоносфера).

Вулканичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата. Земната тектоника позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като варовик. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10²¹ kg или 0,023% от общата маса на Земята.

[редактиране] Земята в Слънчевата система

Изглед на Земята от лунна орбита

На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (или един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без метеорите и изкуствените спътници) се премества с 15 градуса на запад всеки час или приблизително с един видим диаметър на Слънцето или Луната на всеки две минути.

Земята извършва една пълна обиколка на своята орбита всеки 365,2564 дни. Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1 градус на изток за един ден.

По своята орбита около Слънцето Земята се придвижва със средна скорост от 30 km/s. С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой радиус, за приблизително 7 минути.

Ако условно разделим Слънчевата система на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята и всички останали планети, както и въртенето на всички планети включително Слънцето но без Венера, е по посока обратна на часовниковата стрелка.

Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5 градуса. Този факт е главната причина за наличието сезони, тъй като Северното и Южното полукълбо получават различно количество Слънчева енергия в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо от същото разстояние през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо.

Оста на въртене на Земята е подложена на прецесия с период от 25 800 години и нутация с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната.

Основна статия: Луна

Земята има един сравнително голям естествен спътник — Луната, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток.

Име	Диаметър (km)	Mаса (kg)	Главна ос (km)	Орбитален период
Луна	3 474,8	7,349 × 10²²	384 400	27 дни, 7 часа, 43,7 минути

Лунната гравитация е причината за приливите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части.

Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на живота на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът й би се изменял хаотично като този на Марс. В случай че земната ос стане успоредна на еклиптиката, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-планетолози считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши животни и растения.

Луната има почти същия ъглов диаметър като този на Слънцето поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да затъмни Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери:

Земята, Луната и разстоянието между тях

Известен е един ко-орбитален спътник на Земята — астероидът 3753 Cruithne.

[редактиране] География

Основна статия: География

Физическа карта на Земята (Малка) (Пълна 2 MB)

Виж Часови зони, Географски координати.

Главно разделение

Континенти, Океани

Площ:

обща: 510,073 милиона km²
суша: 148,94 милиона km²
вода: 361,132 милиона km²
Забележка: 70,8% от повърхността на Земята е покрита с вода, а 29,2% е суша.

Екстремални точки: (спрямо морското равнище)

Най-ниска точка на повърхността: Мъртво море −417 m
Най-голяма дълбочина: Марианска падина в Тихия океан −10 923 m [4]
Най-висока точка: Връх Еверест 8 850 m (по данни от 1999 г).

Държавни граници: Общата дължина на всички сухоземни държавни граници на всички държави по света е 251 480 km (общите граници се броят само веднъж).

Брегови линии: 356 000 km

Морски териториални води:

непрекъсната зона: 24 морски мили (44,4 km) за повечето държави
континентален шелф: 200 m дълбочина или до дълбочина на експлоатация; за някои 200 морски мили (370,4 km) или до края на шелфа.
риболовна зона: 200 морски мили (370,4 km) за повечето държави
икономическа зона: 200 морски мили (370,4 km) за повечето държави
териториални води: 12 морски мили (22,2 km) за повечето държави

Забележка: 43 държави нямат излаз на море.

[редактиране] Природни и климатични пояси

Основна статия: Климат

Земята се разделя на седем вида биологични и климатични пояси.

По-общо земният климат са характерни две обширни полярни зони, разделени от две сравнително тесни умерени зони, две тропични зони и една широка екваториална зона. Валежите варират в широки граници — от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 км. от атмосферата.

Около една десета от Земята винаги е покрита с лед, а около една пета от сушата е пустиня.

[редактиране] Природа

[редактиране] Природни богатства

Основна статия: Природни богатства

Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като въглища и нефт, природен газ и метан. Човечеството използва тези ресурси за производство на енергия и като суровина за разнообразни химични продукти.
Метални руди: те са се формирали под въздействието на ерозията и тектоничната активност на Земята.
Земната биосфера произвежда много биологични продукти като храна, дърва, лекарствени средства, кислород, а също така рециклира много органични отпадъци.

Някои от природните ресурси като изкопаемите горива не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат невъзобновяеми. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от човешката цивилизация е плод на ожесточени дискусии между природозащитници и технократи.

[редактиране] Използване на сушата

Годна за култивация земя: 10%
Постоянни насаждения: 1%
Пасища: 26%
Гори: 32%
Населени места: 1,5%
Други: 30% (по данни от 1993 г.)

Земя снабдена с напоителни съоръжения: 2 481 250 km² (по данни от 1993 г.)

[редактиране] Естествени бедствия

Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като тропически циклони и антициклони, урагани (в Атлантическия океан) или тайфуни (в Тихия и Индийския океан. Много населени места са също подложени на опасности от земетресения, свлачища, вулканични изригвания, торнадота, пропадания на земна маса, наводнения или засушавания.

[редактиране] Проблеми на антропогенния фактор

В много области на Земята са наблюдава пренаселване, индустриални аварии, които водят до замърсяване на околната среда, киселинни дъждове, токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, обезлесяване, запустяване, загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на почвите или тяхната пълна или частична ерозия.

В дългосрочен план, климатът на Земята е подложен на глобално затопляне поради изпускането на парникови газове като въглероден диоксид вследствие на индустриалната активност на човечеството. Друг вид газове като фреоните са причинители на частичното разрушаване на озоновия слой на атмосферата над Арктика и Антарктика.

[редактиране] Население

Земята през нощта — мозайка от сателитни снимки заснети между Октомври 1994 г. и Март 1995 г.

Населението на Земята за януари 2005 г. се изчислява на 6 441 000 000 души.

По данни от 2004 г. около 400 астронавти (наричани още „космонавти“ у нас и в Русия и „тайконавти“ в Китай) са били в космоса след първия полет на Юрий Гагарин на 12-ти април 1961 г. Голяма част от тях споделят, че са преосмислили ценността и уникалността на Земята като източник на живот.

Виж още космическа колонизация.

Най-северното селище в света е Alert, остров Ellesmere в Канада, а най-южното — базата Амундсен-Скот на Южния полюс.

Възрастова структура на населението на Земята:

0-14 години: 1 819 000 000 (29,9%)
- мъже: 932 800 000 (15,4%)
- жени: 886 000 000 (14,6%)
15-64 години: 3 841 000 000 (63,2%)
- мъже: 1 942 000 000 (32,0%)
- жени: 1 898 000 000 (31,2%)
65 и повече години: 419 100 000 (6,9%)
- мъже: 184 100 000 (3,0%)
- жени: 235 000 000 (3,9%) (по данни от 2000 г.)

Естествен прираст на населението: 1,14% (по данни от 2004 г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден

Раждаемост: 22 раждания/1000 души (по данни от 2000 г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден

Смъртност: 9 умирания/1000 души (по данни от 2000 г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден

Полова структура:

при раждане: 1,05 мъже/жени
под 15 години: 1,05 мъже/жени
15-64 години: 1,02 мъже/жени
65 и повече години: 0,78 мъже/жени
Общо за населението: 1,01 мъже/жени (по данни от 2000 г.)

Детска смъртност: 54 умирания/1000 живораждания (по данни от 2000 г.)

Средна продължителност на живота

общо за населението: 64 години

мъже: 62 години
жени: 65 години (по данни от 2000 г.)

Плодовитост: 2,8 раждания/жена (по данни от 2000 г.)

[редактиране] Форма на управление

На Земята все още няма суверенно управленско тяло с пълномощия върху цялата територия на планетата. Към 2004 г. има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента Антарктика. Събранието на Обединените Нации е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на международните закони.

Административно деление: 267 страни, зависими територии и други

[редактиране] Представи и описания на Земята

Земята е била персонифицирана като богиня. (Виж Гея и Майка Земя). Земята също е описвана като гигантски космически кораб с животоподдържащи системи, които изискват поддръжка (Виж Космическия кораб Земя).

Една снимка на Земята, направена от Вояджър 1, е вдъхновила Карл Сейгън да опише Земята като „бледа синя точка“.

В научнофантастичната литература Земята често е столицата или административен център на галактическо управленско тяло (особено ако това тяло е доминирано от човекоподобни, често това са федерации, по-рядко империи или диктаторски режими. Типични примери са Стар Трек и Вавилон 5. В някои случаи хората на бъдещето са забравили от коя планета са дошли първоначално (Бойна звезда Галактика и поредицата за Фондацията).

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е „трилогия в пет части“ на Дъглас Адамс, която описва Земята като „почти безобидна“.