Вояджър 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**Вояджър 1**
Общи данни

Апаратът Вояджър 1
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Орбита/траектория	хиперболична
Запуск	5 септември 1977 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Важни събития	посещение на Юпитер и Сатурн
Продължителност	43 г. (1977-2020)
Състояние	функциониращ
Интернет страница	http://voyager.jpl.nasa.gov
Оборудване
плазмен експеримент оптична система анализатор на частици

Вояджър 1 е автоматичен космически апарат изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г., и към 2005 г. все още е функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалечения обект с човешки произход, на разстояние от 14 милиарда километра (95 АЕ) от Слънцето и се счита че е навлязъл в хелиопаузата. Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория, след като е достигнал втора космическа скорост спрямо Слънцето. Заедно с Пионер 10, 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.

За генераторите на електрическа енергия на борда на апарата се счита че ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.

Съдържание

1 Планиране и запуск
2 Юпитер
3 Сатурн
4 Междузвездна мисия
- 4.1 Хелиопауза
- 4.2 Изминати разстояния
5 Виж още
6 Външни препратки

[редактиране] Планиране и запуск

Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на мисията Мисия. Конструиран е специално с цел оползотворяване на гравитационните подпомагания на газовите гиганти за достигане на достатъчна скорост за напускане на Слънчевата система. През края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.

Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида, САЩ използвайки носител Титан (ракета) IIIE/Кентавър, малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.

Любопитен факт е че втората степен Титан IIIЕ се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви за да компенсира грешката.

За информация за оборудването виж Вояджър (мисия).

[редактиране] Юпитер

Близък план на атмосферата на Юпитер, снимка заснета от Вояджър 1.

Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г, преминавайки на разстояние от 349 000 km от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Наблюденията приключват през април същата година.

Важно откритие на за двата апарата Вояджър е наличието на вулканизъм на Йо.

[редактиране] Сатурн

Снимка на Сатурн заснета от Вояджър 1 от разстояние 5,3 милиона km четири дни след сближаването с планетата

Гравитационното подпомагане на Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 г., сближавайки се на 124 000 km от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 г. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.

[редактиране] Междузвездна мисия

Счита се че Вояджър 1 и 2 ще разполагат с достатъчно мощност за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 г.

[редактиране] Хелиопауза

Вояджър 1 и хелиопаузата

Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.

Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 г. Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г. [1].

Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка. [2].

[редактиране] Изминати разстояния

Към март 2005 г., Вояджър 1 се намира на 14,2 милиарда km (95 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,2 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.