Уран (планета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**Уран**
Откриване

Уран заснет от Вояджър 2
Открит от	Уилям Хършел
Дата	13 март, 1781 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	2 870 972 220 km 19,191 263 93 АЕ
Орбитална обиколка	18,029 Tm 120,515 АЕ
Ексцентрицитет	0,047 167 71
Перихелий	2 735 555 035 km 18,286 055 96 AE
Афелий	3 006 389 405 km 20,096 471 90 АЕ
Орбитален период	30 708,1600 дни (84,07 години)
Синодичен период	369,65 дни
Средна орбитална скорост	6,795 km/s
Макс. орбитална скорост	7,128 km/s
Мин. орбитална скорост	6,485 km/s
Инклинация	0,769 86° (6,48° към слънчевия екватор)
Дължина на възходящия възел	74,229 88°
Параметър на перихелия	96,734 36°
Брой естествени спътници	27
Физически характеристики
Екваториален диаметър	51 118 km (4,007 земни екваториални диаметъра)
Полярен диаметър	49 946 km (3,929 земни полярни диаметъра)
Сплеснатост	0,0229
Площ	8,084×10⁹ km² (15,849 земни площи)
Обем	6,834×10¹³ km³ (63,086 земни обеми)
Маса	8,6832×10²⁵ kg (14,536 земни маси)
Средна плътност	1,318 g/cm³
Екваториална гравитация	8,69 m/s² (0,886 G)
Втора космическа скорост	21,29 km/s
Период на въртене	−0,718 333 333 дни (17 часа 14 мин. 24,000 00 сек.) ¹
Скорост на въртене	2,59 km/s = 9320 km/h (на екватора)
Наклон на оста	97,77°
Ректасцензия на северния полюс	257,31° (17 часа 9 мин. 15 сек.)
Деклинация на северния полюс	-15,175°
Албедо	0,51
Средна температура на връхните слоеве на атмосферата	55 K
Повърхностна температура - мин. - средна - макс.	59 K 68 K неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	120 kPa
Водород	83%
Хелий	15%
Метан	1,99%
Амоняк	0,01%
Етан	0,00025%
Ацетилен	0,00001%
Въглероден монооксид Сероводород	следи
редактиране

Уран е седмата планета от Слънцето. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран. Нейния астрологичен символ е ♅, а за астрономически цели се ползва символа .

[редактиране] Физически характеристики

[редактиране] Състав

Уран е съставен главно от скали, различни видове лед и само около 15% водород и незначително количество хелий (за разлика от Юпитер и Сатурн, които са изградени предимно от последните два елемента). Уран, както и Нептун, е подобен на вътрешността на Юпитер и Сатурн (като се изключи масивния слой метализиран водород на последните две планети). Счита се че Уран няма локализирано скално ядро, подобно на Юпитер и Сатурн, а структурата му е по-скоро хомогенна. Синьозеленият цвят на планетата се дължи на метана в атмосферата й, който поглъща червена светлина.

[редактиране] Наклон на оста

Уран заснет от телескопа Хъбъл. Видими са неговите пръстени, спътници и облачни пояси

Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Вследствие на това в дадени части от нейната орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка. През останалото време Слънцето изгрява и залязва нормално.

По време на посещението на планетата от Вояджър 2 през 1986 г. южния полюс на Уран беше насочен почти право към Слънцето. Да се определи кой от полюсите на планетата е южен и кой северен е предмет на известни спорове в научните среди. Уран може да бъде характеризиран или като имащ наклон на оста на въртене малко по-малко от 90° и въртящ се ретроградно или имащ наклон на оста малко повече от 90° и въртящ се по посока на часовниковата стрелка. И двете определения са еквивалентни и еднакво отговарящи на истината, но пораждат различни определения за северния и южния полюс на Уран.

В резултат на необичайната спрямо другите планети ориентация, полюсите на планетата получават повече слънчева енергия, отколкото биха получили при умерени наклони на оста на въртене. Независимо от това, температурата на екватора на Уран е по-висока от тази на полюсите поради неизвестен механизъм за преразпределение на топлината, била тя от вътрешността на планетата или от Слънцето.

Относно причината за големия наклон на оста на въртене се предполага, че тя е сблъсък с голяма по размери протопланета скоро след формирането на Уран.

Още едно следствие от наклона на оста е ясно изразената сезонност на Уран. При посещението на Вояджър 2, когато Слънцето грееше върху полюса на планетата, облачните пояси в атмосферата бяха изключително тънки и бледи. При скорошни наблюдения от текескопа Хъбъл обаче бяха забелязани по-обширни и ясно изразени пояси, за които се смята, че са причинени от греенето на Слънцето почти директно върху екватора; през 2007 г. Слънцето ще огрее екватора под 90°.

[редактиране] Магнитно поле

Центърът на магнитното поле на Уран не съвпада със геометричния център на планетата и то е наклонено под ъгъл от почти 60° спрямо оста на въртене. То се поражда от движение на електрически заредени частици, вероятно намиращи се до повърхността на планетата. Нептун също има подобно отместване на магнитното си поле, от което би могло да се заключи, че причина за отместването при Уран може би не е наклонът на оста. Магнитната опашка на планетата се усуква вследствие на въртенето й във винтообразна форма. Средата, която поражда самото магнитно поле, обаче, е неизвестна — липсват доказателства за океани от вода и амоняк под огромно налягане във вътрешността на планетата, за които се е считало, че пораждат магнетизма на Уран.

[редактиране] Откриване и изследване на Уран

Уран е първата планета, открита с помощта на съвременната наука. Преди обаче тя да бъде разпозната като планета, множество от астрономи са я класифицирали като звезда. За най-ранно наблюдение се смята това на Джон Флемстид през 1690 г. когато той я записва под каталожен номер 34 Телец.

Сър Уилям Хершел открива планетата през 1781 г. и й дава името Звездата на Джордж в чест на краля на Англия Джордж III. Името обаче не намира прием извън Англия и по препоръка на Жером Лаланд френските астрономи приемат името Хершел. По-късно германският астроном Йохан Боде предлага името на бога от древногръцката митология Уран. Предложено също е било името Минерва, но то не се налага.

Проучване на ранно издание на Месечни дописки на Кралското Астрономическо Общество(Monthly Notices of the Royal Astronomical Society) от 1827 г. показва, че името Уран вече е най-употребяваното за планетата дори от самите британски астрономи. Предишните имена продължават да се употребяват все по-рядко, докато през 1850 г. последният звезден алманах, използващ името Звездата на Джордж, го заменя със сегашното име на планетата.

Вояджър 2 на НАСА е единственият апарат, посетил планетата. Повече от осем години след изстрелването си през 1977 г. Вояджър се сближава максимално с Уран на 24 януари 1986 г. на път към Нептун.

[редактиране] Наблюдение на Уран

Видимата величина на Уран варира между +5,5 и +6,0 и с невъоръжено око при безоблачна нощ той може да бъде наблюдаван като бледа звезда. Ъгловият му диаметър при наблюдение от Земята е 4". Дори при голямо увеличение обаче не се долавят детайли на неговия диск.

[редактиране] Пръстените на Уран

Основна статия: Пръстени на Уран

Уран има фини пръстени, съставени от частици с диаметър до 10 метра. Пръстените на Уран бяха открити през март 1977 г. от Джеймс Елиът, Едуард Дънам и Дъглас Минк с помощта на Въздушната обсерватория Кайпер. Откритието е направено случайно, тъй като основната цел на изследователите е била изследване на атмосферата на Уран при окултация на звезда. Анализът на резултатите от изследванията показва, че звездата е била закрита от пръстени, преди да изчезне зад самата планета. Пръстените на Уран бяха непосредствено наблюдавани през 1986 г. от Вояджър 2.