Лазар Паяков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Лазар Паяков български икономист и политик |
|
 |
|
| Роден: | 1860 Габрово, днес България |
|---|---|
| Починал: | 10 август 1910 София, България |
1876-1878 г. учи в Робърт колеж в Цариград. 1879-1884 г. завършва стопански и търговски науки в Париж.
1884-1886 г. учител в Българската гимназия в Солун.
1887-1895 г. учител и директор в Търговската гимназия в Свищов.
1895-1899 г. занимава се с търговия в Русе
1899 г. установява се във Варна. Занимава се с търговска дейност.
1899-1902 г. член и председател на Варненската търговско-индустриална камара. Редактор на сп."Промишленост". Народнолиберал.
1903-1908 г. министър на финансите в кабинетите на ген. Рачо Петров, Димитър Петков, д-р Димитър Станчов и Петър Гудев.
1907 г. управлява Министерството на народното просвещение в кабинетите на Димитър Петков и Димитър Станчов
Починал на 10. август 1910 г. при произнасяне на реч като депутат в сградата на Народното събрание.
Лазар Паяков е роден в Габрово през 1860 г.(а според съпруга на една от внучките му - през 1861 г.), в семейството на учителя Цоню Ненов и Нацка Паякова, сестра на известния габровски търговец Станчо Паяков.
Той вижда способностите на племенника си и го осиновява, за да му даде подходящо образование. Станчо Паяков има още трима сина - Георги, Иван и Цоню, а също и три дъщери - Донка, Ганка и Велика. Всичките му деца получават високо за времето си образование, като Лазар завършва „Роберт колеж“ в Цариград и „Ecole des Etudes Commerciales“ в Париж, Георги - медицина в Москва и специализирал в Париж (известен е като първия български психиатър, ръководил психиатричната болница в Ловеч), Цоню - технически науки в Санкт-Петербург, а Иван е завършил Априловската гимназия и е поел работата на баща си в Габрово.
След завръщането си в България по настояване на Ст. Стамболов става учител в българската гимназия в Солун, където остава до 1887 г.
Ето какво пише за него Царевна Миладинова: (http://knigite.abv.bg/cm/cm_16.html)
"Лазар Паяков бе от Габрово. Като западноевропейски възпитаник той носеше в себе си значителен финес в обноските с околните. Освен своя финес Паяков притежаваше качеството на роден администратор. Той реорганизира мъжката гимназия. Пресъздаде нейните кабинети, физически и химически. Изписа нова многотомна литература за гимназиалната библиотека. През негово време бидоха уредени съвместни граждански, учителски и ученически излети до Гевгели, до Воден и пр. Специални увеселителни влакове, пълни със солуняни-българи, бяха тържествено и с арки посрещани от ентусиазираните провинциални български градове на македонската провинция."
След това става учител, а после и директор на Свищовското търговско училище, основано от братя Ценови. Тук през 1888 г. започва да издава списание "Промишленост" - първото българско икономическо списание. В Свищов Лазар Паяков среща и съпругата си - Райна Константинова, братовчедка на Алеко Константинов. Тук работи и живее до 1895 г., след което се преселва в Русе, където участва в банка "Гирдап" и се занимава с търговска дейност.
През 1899 г. се преселва във Варна и става член, а след това и председател на Варненската търговско-индустриална камара. Занимава се с търговска дейност.
През 1903 г. става министър на финансите в кабинета на ген. Рачо Петров, а след това и в кабинетите на Димитър Петков, д-р Димитър Станчов и Петър Гудев.
Освен това е и министър на народното просвещение в кабинетите на Димитър Петков, д-р Димитър Станчов и Петър Гудев.
Известни са неговите реформи в областта на данъчното облагане. Действа за стабилизиране на бюджетите на България и на българския лев. Сключва международни заеми през 1903, 1905 и 1907 г. Част от тези заеми се използват за превъоръжаване на българската армия. След падането на правителството на П. Гудев на 16. януари 1908 г. минава в опозиция. Бил е депутат в Народното събрание, където при една от речите си получава сърдечен удар и умира на 10. август 1910 година. Смъртта му е отразена в много европейски вестници от това време.
- При написването на статията са използвани ръкописни материали от семейството на внучката на Л. Паяков, Рада Недева
