Слободан Милошевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Слободан Милошевич сръбски политик

Роден:	20 август 1941 Пожаревац, Сърбия
Починал:	11 март 2006 Хага, Холандия

Слободан Милошевич, чуйте (МФА sloˈbodan miˈloʃevitɕ, сръбски: Слободан Милошевић) е сръбски политик. В периода 1989-1997 е президент на Сърбия, а от 1997 до 5 октомври 2000 е президент на Съюзна република Югославия. Той е лидер и на Сръбската социалистическа партия от самото и основаване. Женен за Миряна Маркович, от която има две деца (Марко и Мария).

Политическата дейност на Слободан Милошевич започва през 1959, когато постъпва в Югославската комунистическа партия. През 1964 завършва право в Белградския университет. През 1974 става генерален директор на "Техногаз", а от 1978 до 1983 е директор на "Београдска банка". През 1984 става шеф на белградската организация на комунистическата партия. През 1990 е избран за президент на Сърбия.

На 21 ноември 1995г. Милошевич, заедно с босненския президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман подписват споразумението от Дейтън, което слага край на войната в Босна и Херцеговина и урежда следвоенното устройство на последната.

На 15 юли 1997 Милошевич е избран за президент на Съюзна република Югославия. На 27 май 1999 главният обвинител на Хагският трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия, Карла дел Понте, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.

На проведените президентски избори през 24 септември 2000, Слободан Милошевич губи от кандидата на блока Демократична опозиция на Сърбия - Воислав Кощуница, но отказва да признае поражението си. На 5 октомври 2000 Милошевич е принуден да се оттегли от президентския пост след проведени масови демонстрации в Белград и други големи градове.

През 2001 в Белград започва да се води дело срещу Милошевич по обвинения в служебни и финасови злоупотреби, а на 1 април същата година той е арестуван.

През май 2001 Трибуналът за военни престъпления приема съдебно разпореждане за арестуване на Милошевич за нарушаване на Женевските конвенции. Но тъй като в Югославия съществува конституционната забрана за екстрадиране на югославски граждани трябва да бъде създаден нов закон, който да позволи предаването на Милошевич. През юни 2001 година е приет декрет за сътрудничество с Трибунала в Хага и на 29 юни 2001 Милошевич е предаден на трибунала в Хага. Няколко дни по-късно той е екстрадиран и е настанен в затвора Шевенинген.

[редактиране] Процесът

На 3 юли 2001 Милошевич се явява за първи път пред съда в Хага (един съд, чиято юрисдикция е поставена под съмнение от най-добрите американски юристи^{[източник?]}) където заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО. След като Милошевич не се изказва за вината си, съдията Ричард Мей записва, че той пледира невинен. Междувременно международен екип от адвокати заминава за Хага за да даде правни съвети на бившия югославски президент. В този екип се включват адвокатите Кристофър Блек, Рамзи Кларк и други адвокати от Канада и Европа.

През септември същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия в август 1991 - юни 1992. В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Междувременно става ясно, че Дел Понте ще разшири обвиненията си относно Косово като добави сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци.

На 23 ноември Милошевич е обвинен в геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992-1995. Той носи отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница.

На 12 февруари 2002 година започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич.

Втория етап на процеса включва делото Босна и Хърватия, по него са призовани 171 свидетели. Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г.

[редактиране] Смъртта на Милошевич

Милошевич е намерен мъртъв в неговата килия на 11 март 2006 във военния затвор на трибунала в Хага.

Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от сърдечен удар. Той е имал сърдечни проблеми свързани със високо кръвно налягане. Тези, които съчувстват на Милошевич твърдят, че сърдечния удар е бил предизвикан или допуснат от самия Трибунал, докато неговите критици смятат, че е възможно сам да е виновен. Малко преди смъртта си, Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардиохирургичния център в Русия, но Трибунала отказва разрешение, тъй като няма гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin, лекарство което нормално се употребява за лечение на lerposy и туберкулоза и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Милошевич се е оплаквал от наличието на leprosis в писмо до руския министър на външните работи. След като случая е приключен, някои предполагат, че медицинския персонал в Хага умишлено е предписал това лекарство, докато други смятат че лекарството е взето от него, за да влоши сърдечното си състояние и да бъде изпратен за лечение в Русия, където да избяга. Под въпрос е също, дали той е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани поне веднъж, като резултат от взетите мерки след инцидента през септрември 2005, когато той взима лекарство от сръбски доктор без разрешение.

Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардиохирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинския журналист на The Times, смятат че сърдечния удар на Милошевия, лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.

Реакциите са противоречеиви, официалните власти и поддръжници на процеса в Хага съжаляват, че Милошевич се е отървал без наказание, докато техните опоненти, повечето сръбски и руски представители, подчертават отговорността на Трибунала за това което е станало.

Погребението на Милошевич се състои в неговия роден град Пожаревец, след като десетки хиляди негови поддръжници се събират на прощална церемония в Белград.