Банатски българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Банатските българи са онези български преселници, живеещите в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието "южноунгарски българи". Самите те се наричат помежду си "павликяни" или на местното наречие "павликене", "палкене" и "паулкене", тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник "Наша глас" също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича "баначани".

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и българите-крашовани, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

Съдържание

1 История
2 Географско разположение на българите в Банат
3 Език
4 Вижте още
5 Литература
6 Външни връзки

[редактиране] История

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 година и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 година. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 година Австрия подбуджа организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 година, когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 година получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, oколо 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Асеново и други в периода 1726-1730 да преминат във Влашко.

През 1737 година при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблогоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.

През пролетта на 1738 година павликяните получили правото от австрийските валсти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 година и те се преселват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевремено с това запазват своя български характер и самосъзнание.

До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар.илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 година богослужението се води на банатски български.

[редактиране] Географско разположение на българите в Банат

Банатски българчета в народни носии на фестивала на българската песен и танц в Тимишоара

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия и малка част се намира в Южна Унгария. Населението на обалстта представлява пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и на двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн.Колония булгара), и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 година. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат - Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на населението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разселването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си построят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищожавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в родните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат процес - извършвало се е на всеки 10-20 години.

[редактиране] Език

Титулна страница на Náša glás, вестника на Банатските българи

Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната "ы", която се замества от "и". Друга характерна понологическа особеноста на банатския българско диалект е наличието на "ê" (двойно "e"), остатък от старобългарски, редукцията на "o" в "у" и най-характерната особеност на източнобългаските говори е честата редукция на "e" в "и". Банатските българи казват pule вместо поле, selu вместо село, ugništi вместо огнище. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други славянски езици, но в българския език тази особеност се среща само в диалектите - книжовното Великден в банатския говор звучи като Великдень.

В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от немски (drot от немското Draht, "жица, тел"; gang от Gang, "антре, кородор") и от унгарски и сръбски, което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетнически Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20%. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина , по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например Marija Velčova се изписва като Velčov Marija. От женските фамилните имена често отпада и наставката "а", така Velčovа става Velčov.

Банатският език е нормиран и може да се разглежда като трета (или втора, ако изключим македонската книжовна норма) книжовна форма на българския език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много страинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е “Balgarskotu pravopisanj” на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860-1896 година банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това - с румънски или сръбски.

Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата, въпреки това в банатски български публикации като вестник "Наша глас" продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението "Чичовци" на Иван Вазов например. Съответно в Румънски и Сръбски Банат банатските българи говорят румънски и сръбски език.

[редактиране] Вижте още

Крашовани

[редактиране] Литература

Благовест Нягулов. Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави, София 1999 г.
Любомир Милетич Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София 1987
Карол Телбизов Общинското управление на банатските български общини под австрийска и унгарска власт.-Годишник на Висшето училище за стопански и социални науки "Св. Кирил Славянобългарски", Варна, 1945, кн. 18, с. 1-57.