Арменово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арменово
Данни
Население:	1 063 (2001)
Надм. височина:	606 м
Геогр. положение:	40° 47' 60 сев. ш. 21° 28' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Арменово или Арменохор или Арменоро (на гръцки димотики Αρμενοχώρι, Арменохори, на катаревуса Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Лерин (Флорина), Ном Лерин, Област Западна Македония с 1 063 жители (2001). Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от номовия и демов център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун - Битоля.

[редактиране] История

В края на 19 век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 91 български семейства (446 души).^[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Арменово е посочено като село с 100 домакинства с 300 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.^[3] Селото в началото на 20 век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище ^[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година показва 871 жители. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Преброяването от 1928 сочи 1 045 жители, а това от 1940 - 1 466. Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 1 532, 1 327 и 1 007 жители. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.^[5]

[редактиране] Външни връзки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
5. ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.

Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Горно Неволяни (Скопия) | Калугерица (Калогерица) | Кладошница (Проти) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Туре (Корифи) | Търсе (Тривуно)