Арменско

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арменско
Данни
Население:	237 (2001)
Надм. височина:	1 028 м
Геогр. положение:	40° 46' 60 сев. ш. 21° 18' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Арменско или Ерменско (на гръцки димотики Άλωνα, Алона, на катаревуса Άλωνας, Алонас) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Лерин (Флорина), Ном Лерин, Област Западна Македония с 237 жители (2001). Селото е разположено в прохода между планините Пелистер и Нередска в близост до изворите на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 10 километра западно от номовия и демов център Лерин (Флорина).

Съдържание 1 История 2 Родени в Арменско 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] История

Селото е основано от лъжичари. В края на 19 век Арменско е голямо чисто българско село в Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Арменско е посочено като село с 30 домакинства със 115 жители българи.^[1] В 1878 година в Леринско действа четата на войводата Божин Йованов от Арменско. Селото е единственото чифлишко село в Леринско и плаща 700 лири годишен данък на Орхан бей от Костур, който е собственик на селското землище. В 1888 година селото отказва да признава собственическите права на бея и след дълъг съдебен процес арменчани успяват да се откупят в началото на 20 век.

Гьорче Петров пише, че селото има 120 къщи със 720 жители, а според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Ерменско (Арменско) има 1080 жители българи.^[2] Цялото село в началото на 20 век е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Арменско има 1440 българи екзархисти и функционира българско училище ^[3]

Жителите на селото участват активно в Илинденското въстание през 1903 година, при което османските войски изгарят почти цялото село без девет къщи и убиват 103-ма от жителите му. След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 992 жители, а това от 1920 - 782 жители. В 1927 година селото е прекръстено на Алонас. Преброяването от 1928 сочи 855 жители, а това от 1940 - 991. В 1932 година в селото има 198 българофонски семейства, като 157 от тях с изявено българско съзнание. По време на Втората световна война жителите на Арменско се включват активно в българската паравоенна организация Охрана и през 1945 година 30 жители на селото са съдени за участие в нея.

В 1945 в селото има 978 българофони, от които 300 с негръцко национално съзнание, 378 с гръцко и 300 с неясно национално съзнание. По време на Гражданската война Арменско не пострадва силно, но дава известен брой жертви и бежанци към Югославия и социалистическите страни. След войната жителите на селото постоянно намаляват поради силната емиграция отвъд океана. Преброяванията от 1951, 1961, 1971, 1981 и 1991 година показват съответно 682, 564, 342, 254 и 220 жители.

Жителите на селото традиционно се препитават със скотовъдство.

[редактиране] Родени в Арменско

• Тома Димитров, американски лекар, хирург

[редактиране] Външни връзки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
3. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Горно Неволяни (Скопия) | Калугерица (Калогерица) | Кладошница (Проти) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Туре (Корифи) | Търсе (Тривуно)