Ebooks, Audobooks and Classical Music from Liber Liber
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z





Web - Amazon

We provide Linux to the World


We support WINRAR [What is this] - [Download .exe file(s) for Windows]

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
SITEMAP
Audiobooks by Valerio Di Stefano: Single Download - Complete Download [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Alphabetical Download  [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Download Instructions

Make a donation: IBAN: IT36M0708677020000000008016 - BIC/SWIFT:  ICRAITRRU60 - VALERIO DI STEFANO or
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Крим — Уикипедия

Крим

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автономна република Крим
Автономна Республіка Крим
Автономная Республика Крым
Qırım Muhtar Cumhuriyeti
Основни данни
Население: 1 994 300(2005)
Площ: 26081 км²
Гъстота: 76,5 души/км²
Телефонен код: +380-65
Столица: Симферопол
Авт. номера АК
Интернет домейни: crimea.ua; cr.ua
Часова зона: UTC+2
Уеб страници: http://crimea-portal.gov.ua

http://www.rada.crimea.ua

Крим, официално Автономна република Крим (укр. Автономна Республика Крим, руски: Автономная Республика Крым кримск. Qırım Muhtar Cumhuriyeti) е автономна република в състава на Украйна. Обхваща территорията на Кримския полуостров на северния бряг на Черно море. На север граничи с Херсонска област, на юг и запад с Черно море, а на изток с Азовско море. На територията на републиката се намира гр. Севастопол, който е град със специален статут в състава на Украйна.

Името му идва от кримскотатарския първоизточник Qırım през руското Крым.

Съдържание

[редактиране] География

Кримският полуостров граничи с Херсонска област на север, а от всички други страни е обграден от Черно море, като на изток отделя Азовско море. Площта му е 26 100 km², а населението му е 2 милиона души (сред които 13% кримски татари). Столицата на републиката е Симферопол. Други важни градове са Севастопол, Керч, Евпатория и Балаклава. Ялта, градът, където се провежда известната Ялтенска конференция, също се намира на полуострова.

[редактиране] История

[редактиране] Ранна история

Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.

През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.

През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век), хазари (8 век), Киевска Русия (100 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

[редактиране] Кримско ханство

След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.

През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта до 1774 г., когато попадат под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.

[редактиране] Руска империя и Съветски съюз

Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.

По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.

През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.

Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.

От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, в следствие на което цялото татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си. През 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов Крим е предаден на Украйна, в името на "дружбата между народите" на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Съвета от Переяславъл).

[редактиране] Крим след Съветския съюз

След разпадането на Съветския съюз, Кримският полуостров става част от Украйна. Преобладаващото руско население в областта е причина за напрежение между Украйна и Русия. Поради разположението на Черноморския флот на полуострова се създава и опасност от въоръжен конфликт.

На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, но в последствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Град Севастопол, намиращ се на територията на републиката, остава със специален статус.

[редактиране] Население

Ялта
Увеличаване
Ялта

При преброяването на населението през 2001 в републиката живеят 2 033 700 души, като националният състав на населението е следния руснаци (58 %), украинци (24 %), кримски татари (13 %), белоруси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др.

Според данни от преброяването на населението през 1939 в Крим е имало 1 126 429 души население, от които 51,5% руснаци и 25,9% — кримски татари.

Официалните езици на републиката са руски и украински. Кримскотатарски език не е официално признат. Други употребявани езици са унгарски, полски и румънски.

Числеността на градското население е 1 274 300 души, корто представлява 62,7% от обшия брой, а на селското - 759 400 души, съответно - 37,3%.

[редактиране] Административно деление

В административно отношение републиката е разделена на 25 региона, които се състоят от 14 селски района и 11 градски района.

Административно деление на Крим
  • Селски райони:
    • 1 Бахчисарайски селски район
    • 2 Белогорски селски район
    • 3 Джанкойски селски район
    • 4 Кировски селски район
    • 5 Красногвардейски селски район
    • 6 Красноперекопски селски район
    • 7 Ленински селски район
    • 8 Нижнегорски селски район
    • 9 Первомайски селски район
    • 10 Раздольненски селски район
    • 11 Сакски селски район
    • 12 Симферополски селски район
    • 13 Съветски селски район
    • 14 Черноморски селски район
  • Градски райони:
    • 15 Алуштински район
    • 16 Армянски район
    • 17 Джанкойски район
    • 18 Евпаторийски район
    • 19 Керченски район
    • 20 Красноперекопски район
    • 21 Сакски район
    • 22 Симферополски район
    • 23 Судакски район
    • 24 Феодосийски район
    • 25 Ялтенски район

[редактиране] Вижте още

  • Кримски българи

[редактиране] Външни препратки


Административно деление на Украйна
Области:
Виницка | Волинска | Днепропетровска | Донецка | Житомирска | Закарпатска | Запорожка | Ивано-Франковска | Киевска | Кировоградска | Луганска | Лвовска | Николаевска | Одеска | Полтавска | Ровненска | Сумска | Тернополска | Харковска | Херсонска | Хмелницка | Черкаска | Черниговска | Черновска 
Автономна република: Република Крим
Градове от национално значение: Киев | Севастопол
Our "Network":

Project Gutenberg
https://gutenberg.classicistranieri.com

Encyclopaedia Britannica 1911
https://encyclopaediabritannica.classicistranieri.com

Librivox Audiobooks
https://librivox.classicistranieri.com

Linux Distributions
https://old.classicistranieri.com

Magnatune (MP3 Music)
https://magnatune.classicistranieri.com

Static Wikipedia (June 2008)
https://wikipedia.classicistranieri.com

Static Wikipedia (March 2008)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com/mar2008/

Static Wikipedia (2007)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com

Static Wikipedia (2006)
https://wikipedia2006.classicistranieri.com

Liber Liber
https://liberliber.classicistranieri.com

ZIM Files for Kiwix
https://zim.classicistranieri.com


Other Websites:

Bach - Goldberg Variations
https://www.goldbergvariations.org

Lazarillo de Tormes
https://www.lazarillodetormes.org

Madame Bovary
https://www.madamebovary.org

Il Fu Mattia Pascal
https://www.mattiapascal.it

The Voice in the Desert
https://www.thevoiceinthedesert.org

Confessione d'un amore fascista
https://www.amorefascista.it

Malinverno
https://www.malinverno.org

Debito formativo
https://www.debitoformativo.it

Adina Spire
https://www.adinaspire.com