Арменски геноцид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арменският геноцид, наричан още Арменския холокост, е термин с който се отбелязва насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1917 година в Османската империя. И днес се водят спорове между Турция, която не признава геноцида, и международната общност.
Съдържание |
[редактиране] Първи погром над арменците
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн. арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
В опитите си да разпали конфликт османската Порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват хиляди арменци, запалени са много села. Във въстанието са убити 50 хил. арменци. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат "Отоманска банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънароднижците си в Османската империя.
[редактиране] Втори погром над арменците
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска "пета колона". През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са убити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта (подобна е и участта на арменците далеч от фронтова линия), тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия. На 24 април в Цариград, както и в другите големи турски градове, са арестувани и убити всички арменски интелектуалци.
Общо около един милион арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Според британски източници, жертвите на арменския геноцид са над милион души, докато турските историци говорят за "няколко стотин хиляди", които са пострадали " в гражданска война, в която има жертви и от двете страни".
Споровете и разприте между Армения и Турция за събитията от арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицират като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са "отишли малко по-далече в действията си". През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористически нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.
По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. Твърди се, че когато Хитлер предприема своето окончателно решение на еврейския въпрос, за да подкрепи намеренията си, се аргументира като казва: "Кой в днешно време си спомня за изтреблението на арменците?".
Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от най-известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В краят на декември Памук е освободен от предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 годинa.
[редактиране] Мемориалът в Ереван
През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.
[редактиране] Отбелязване
Всяка година арменците по света и в родината отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да признае геноцида, който е извършила. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора бяха се струпали на мемориала и около вечния огън бяха поставили стена, направена от цветя. По същото време в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност, арменците протестираха и приканваха турската държава да признае геноцида.
