Августин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За името вижте Августин (име).

---

Августин римски християнски теолог и мислител
Роден:	13 ноември 354 Тагаста, днес Алжир
Починал:	28 август 430 Хипон Региус, днес Алжир

Аврелий Августин или Августин от Хипон (латински Aurelius Augustinus) (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Доктор на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. В западната християнска мисъл Августин е познат като един от западните (латински) църковни отци. Православната църква не приема напълно учението му и го нарича Августин Блажени. Много протестанти (особено калвинисти) считат Августин за духовен предшественик на протестантството, тъй като той пише изключително върху спасението и благодатта. Мартин Лутер е силно повлиян от него. Неговите произведения (включително и "Изповеди" - често считано за първата западна автобиография) все още се четат масово по света.

Съдържание 1 Биография 1.1 Манихейски период 1.2 Нео-платонистичен период 1.3 Християнски период (386 г. - 430 г.) 2 Личност 3 Влияние като теолог и мислител 4 Произведения 5 Външни препратки 6 Преводи на български език

[редактиране] Биография

Августин се ражда през 354 в Тагаст (съвременен Алжир)- по това време римска провинция в Севрна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесет годишна възраст той заминава за Картаген, където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника, е отдадена католичка, а баща му Патриции е езичник.

[редактиране] Манихейски период

За съжаление на майка му, Августин се присъединява към манихейската ерес. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - искуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват. Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който е имал задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Милано.

Младият провинициалист печели мястото и заминава на север за да го заеме през 384 г. На тридесет годишна възраст Августин е спечелил най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове, давали възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч, Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, имал по-малко изтощителен живот от него.

[редактиране] Нео-платонистичен период

Майката му се опитала да го притисне да стане католик, но епископът на Милано Амвросии оказал най-голямо въздействие еърху Августин. Амвросии бил магистър по реторика, така както и Августин, но бил по-възрастен и по-опитен. Повлиян отчасти от проповедите на Амвросии, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на маихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Но вместо да стане католик като Амвросии и майка му Моника, той се обърнал към езиеския нео-платонизъм. Самият той твъдрял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие потънал в скептицизъм.

Майка му го придружила до Милано и той ѝ позволил да му уреди брак, в следсвие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).

[редактиране] Християнски период (386 г. - 430 г.)

През лятото на 386 година, след като прочел за живота на Свети Антони пустинник и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Милано, отказал се от женитба си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".) В този момен Августин бил отворил случайно Библията на Римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на свтовната литература. Амвроси кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.

След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир.) Станал известен проповедник. Повече от 350 пропведи, които се считат за автентични са запазени. Той е забележителен с идейното си противопостявяне на манихейството, което преди защитавал.

През 396 г. Августин става помощник епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което го му дава титлата "патронен светия на обиновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.

[редактиране] Личност

От всички мислители и учители на ранната средновековна епоха, личността на Августин е най-добре позната поради наличието на огромно количество запазени негови трудове. Той бил конфликтна личност - със силни и завладяващи страсти. Ранните му сексуални отклонения от общоприетия морал, любовницата му и незаконно-роденият му син, който той силно обичал, ни дават информация за контекста на личната битка, която той водел, за да си създаде лични приници за състоятелен живот, праведност и благочестие. Манихейството подпомогнало тази вътрешна битка и довело до известна доза вътрешен мир. Със своята удобна стоическа доктрина, то му давало възможност да отхвърли чувството на вина, което той често преживявал.

Августин не би могъл да бъде наречен "умерен" в съвременното значение на тази дума. Той преследвал яснота и директност в поучението си. Според съвременните методи за изследване, възгледите му не са непременно последователни, нито цялостни. Въпреки това, трудовете му показват една личност, която взима в предвид важните въпроси на деня и смисъла на живота, и прави това с голяма духовна страст и интелект.

[редактиране] Влияние като теолог и мислител

Августин остава централна фигура както в християнството, така и в западната мисъл. Съвременния историк Томас Кахил го смата за първият средновековен учен и последният класически учен. Както във философските си съчинения, така и в теологическите (богословските) си съчиненя, той е силно повлиян от стоицизма, платонизма и нео-платонизма, най-вече от Плотин - авторът на Енеадите. Тази привързаност към нео-платоничната мисъл, способствала за християнизацията на старогръцката мисъл и въвеждането на тази мисъл в християнството и в еропейската интелектуална традиция. Неговите въздействащи трудове върху волята на човека (централна тема в етиката) по-късно стават обект на изследване от философи като Шопенхауер и Ницше. Като добавка, Августин е повлиян и от трудовете на Виргилий (познат с учението си за езика) и Цицерон (познат с учението си за аргумента.)

Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източно-православните теолози (богослови), въпреки, че вярват, че всички хора са увредени от първородния грях на Адам и Ева, са в ключов спор Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става точка на разделениемежду изтока и запада.

Трудовете на Августин спомагат за формулирането на теорията за "правдивата война". Той също подкрепя използването на сила срещу донатистите.

Тома Аквински взима голяма част от теологията на Августинм, въпреки че създава свой уникален синтез от гръцка и християнска мисъл след широкото преоткриване на трудовете на Аристотел.

Августиновата доктрина за божественото предопределение не бива напълно забравена от римо-католическата църква и намира израз в трудовете на Св. Бернар от Клерво.

Теолозите реформатори като Мартин Лутер и Жан Калвин преоткриват Августин и той става за тях източник на вдъхновение и разбиране на библейското Благовестие. Епископ Джон Фишер от Рочестър (главен опонент на лутер) набляга на августинския възглед за благодатта и спасението , който да е в съотявествие с римо-католическата доктрина. По-късно в римо-католическата мисъл, трудовете на Корнелии Янсен (които се твърди, че са силно повлияни от Августин) стават основа на движението на янсенизма (,чиито представител е Блез Паскал). Някои янсенити скъсали с римо-католицизма и се отделили като отделно изповедание.

Августин е канонизиран за светец (в римо-катлочиеската традиция) по всеобщо признание и е признат като Доктор на Църквата през 1303 г. от Папа Бонифаций VIII. 28 август е неговият празник - денят на който се смята, че е починал. Той е патронен светец на пивоварите, печатарските работници, теолозите и на множество градове и диоцези.

Последната част на "Изповедите" съдържа обширно разсъждение върху времето. Католическите теолози най-общо приписват на августин вярването, че Бог съществува извън времето във "вечното настояще" и че времето съществува само в сътворената велена, защото само тук то бива изявено чрез движението и промяната.

Според Лео Ръкбай, аргументите на Августин срещу магията и различаването на магията от чудесата на Бог, са жизнено важни за борбата на ранната църква срещу езичеството. Те стават основата за по-късното отричане на вещарството и магьосничеството.

Според професор Дийпак Лал, видението на Августин за небесния град е повлияло силно върху секуларните вярвания на Просвещението, марксизма, фройдизма и еко-фундаметализма.

[редактиране] Произведения

Аврелий Августин е автор на огромен брой съчинения - над 11 (заедно с изгубените) в повече от 240 книги. Най-известните от тях са:

• Изповеди - в тринадесет книги (397-400)
• За Града Божи - в двадесет и две книги (403-426)
• За Троицата - в петнадесет книги (400-415)
• Тълкувания на Псалмите* За реда - в две книги (386)
• За свободното решение - в три книги (388-395)
• За музиката - в шест книги (389-391)
• Разговори със себе си - в две книги (387)
• Равносметка - в две книги (426-427).

[редактиране] Външни препратки

• Св. Августин: кратко представяне на български език[1]
• Св. Августин, оригинални текстове на латински език [2],[3]
• Мястото на Блажени Августин в православната църква (от йеромонах Серафим Роуз) [4]

[редактиране] Преводи на български език

• "Изповеди", ИК "Изток-Запад", с. 2006, прев. Анна Николова ISBN: 9543212546