Орган (музика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Органът е голям музикален инструмент, спадащ към групата на клавирните инструменти.
Съвременните органови инструменти имат двa или повече мануалa (клавиатури), на които се свири с ръце и педали, образуващи още една клавиатура, задействана с краката. Най-често срещани са с 2, 3 или 4 мануала, но в началото на 20 век, започват да се строят и органи с 6 и дори 7. Съвременната тенденция е да се строят органи с 3 мануала. Характерно за него е това, че звукът произвеждан при натискане на клавиш остава постоянен независимо от силата, с която е ударен и затихва рязко, когато органистът освободи клавиша.
Органът е задължителен атрибут за акомпаниране по време на литургиите в големите католически и протестантски църкви. Използва се и по време на светски церемонии (сватби).
В класическата музика е най-често срещан в творбите от епохата на Барока, като композитора, написал най-много музика за този инструмент е Йохан Себастиан Бах.
Съдържание |
[редактиране] История и развитие
Органът е най-старият инструмент използван и днес в класическата музика. Първите органови инструменти се появяват през 3 век пр.н.е. в Римската империя и в Древна Гърция.
За създател на първия инструмент, предшественик на органа, се смята гръцкият инженер Ктесибиус от Александрия, който през 3 век пр.н.е. създава хидравличен музикален инструмент наречен хидравлис (воден орган). Този инструмент се използва често по време на съзтезания или представления в амфитеатрите и арените. За успотребата на инструмента свидетелстват мозайки, картини, исторически извори и дори от останки от такива инструменти, но за конструкцията на клавиатурата и подредбата на тръбите информацията е оскъдна. Данни за хидравличната система, подаваща въздух, се черпи от описанията на Витрувий и Херон.
През 2 век пр.н.е. водните помпи са заменени с въздушни мяхове, но въпреки това още два века след това водните органи все още се използват.
След залеза на Рим през 5 век органите продължават да бъдат използвани във Византийската империя, където инструментът става знак за престиж. Органовите инструменти там са използвани до 15 век, когато след падането на Византия под османска власт всички инструменти са унищожени. Но, благодарение на възприемането на органа от католическата църква през 7 век, инструментът продължава съществуването си.
През Средновековието се появяват преносими органи - портатив и позитив. Поради факта, че тези инструменти могат да се пренасят лесно без да се разглабят, те се използват както за изпълняване на сакрална, така и за секуларна музика. След 13 век постепенно започват да се строят по-големи органи, които биват монтирани в църквите - първите аналози на съвременния орган. Тогава се появява и регалът.
През епохата на Ренесанса и Барока органите биват усъвършенствани и имат способността да свирят в различни регистри. С настъпването в епохата на класицизма е изместен от пианото.
През епохата на Романтизма инструментът отново възвръща позициите си - органът има роля не само в полифоничната, но вече и в симфоничната музика. Поради въведенията, които прави френският строител на органи Аристид Кавайе-Кол, инструментът вдъхновява много композитори започвайки от Цезар Франк и продължавайки с други композитори в 20 век. В еопхата на Романтизма в много концертни зали са монтирани органи, което дава талсък на композитори като Камий Сен-Санс и Густав Малер да включват инструмента в симфоничните си произведения.
20 век е революционен за строителството на органи. Развитието на техниката позволява мяховете да бъдат заместени от пнвематични помпи; връзките между клапите на тръбите и клавишите става електронни или електро-пневматични, което позволява конзолата да бъде монтирана на разстояние от тръбите. През 30те години започва производството на първите електронни органи, чийто размер е значително по-малък. Това прави органа достъпен за по-широк кръг от музиканти.
[редактиране] Устройство
[редактиране] Конзола
Конзолата при големите тръбни и електронни органи е онази част от инструмента, на която са разположени мануалите, всички видове педали и бутоните, които управляват регистрите.
Мануалите са поставени стъпаловидно - един над друг, като за основен се приема вторият (броено отдолу нагоре). Най-често се срещат под имената (от френски) Grand Orgue (основният, втори мануал) и Positif, Recit и Echo - съответно първият, третият и четвъртият мануал.
Бутоните, контролиращи регистрите са разположени двете страни на мануалите или над тях (когато са по-малко). Броят им силно варира спред предназначението и периода през който е строен инструмента, но при църковните органи обикновено броят на регистрите е до 20, а при концертните може да достигне няколко стотин. Те могат да бъдат под формата на бутони, които по електронен път освобождават пътя на въздуха към избрания ред тръби (регистър) или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.
В основата на органа е педалната дъска - клавиатурата, на която се свири с краката. Над нея има един или два педала за контролиране силата на звука на определени регистри. Може да има и кресчендо педал, педали със запаметени Setzer комбинации, а така също и множество други с разнообразна функция. При електронните органи те могат да задействат и други функции като височина на звука.
При някои по-малки разновидности на акустичните органи, на мястото на педалната дъска има два големи педала, които са свързани с мяховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя.
[редактиране] Тръби
При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха преминаващ през тръбите. Тряхната форма може да бъде цилиндрична, конична или четиристенна, а материалът е метал (цинк, мед или сплав калай-олово) или дърво. От горната си част могат да бъдат както отворени, така и затворени. Подредени са във вертикални редици според тембъра в хроматичен ред. При повечето органи само големите метални цилиндрични тръби не са подредени в такъв ред тъй като са изнесена най-отпред и при подредбата им се търси естетиката.
Тръбите са монтирани с основата си върху резервоари за въздух - мястото, където въздушната струя се разпределя към отворените регистри на съответния тон.
[редактиране] Въздушна система
За да свири органът е необходимо да бъде снабдяван с въздух. В миналото въздухът е подаван от мяхове, задвижвани с човешка сила. Поради това при изпълнение на музика освен ограниста е необходим и още един човек, който подава въздуха. След откриването на електричеството тези мяхове биват задвижвани с електромотор. В последствие се създават и генератори за въздух, които ги отменят. При някои по-малки органи въздухът се подава от самия органист с помощта на педали разположени в основата на конзолата.
Въздухът, след като бъде изтласкан от мяховете или генератора, попада в резервоар, където се съхранява под налягане. Това осигурява постоянна и непроменяща силата си струя въздух подавана към тръбите.
[редактиране] Тръбен орган
Тръбният орган е най-големият като размер музикален инструмент. В днешния си вид се използва активно от 14 век. Звукът се произвежда от въздуха, подаван от мяхове или пневматична система, който преминава през тръбите при отваряне на клапите им. Наследник е на водните органи, изпозвани в античността в Римска империя. Заедно с часовника органът се смята за едно от най-сложните изобретения на човека, създадени преди Индустриалната революция. Най-големите инструменти могат да имат повече от 10 000 тръби, но има и тръбни органи с малка клавиатура. Модерните големи органи имат три или четири мануала с 5 октави (61 ноти) и педали с две и половина октави (32 ноти).
При органите имат набор от десетки различни регистри, които могат да се сменят и да се фиксират към даден мануал в процеса на свирене.
Органите имат различен дизайн и звук според георгафския регион и периода, в който са строени.
В момента най-старият функциониращ орган е се намира в църквата „Нотр Дам дьо Валер“ в швейцарския град Сион. Най-старите му части са датирани от 1435.
[редактиране] Електронен орган
От 30те години на 20 век започват да се създават електронни инструменти, които могат да заместят орган. Електронният орган не имитира звука на тръбния орган, а използват готови записи. Предимствата им са по-малките размери, портативността и по-ниската цена.
[редактиране] Хамънд орган
Хамънд органът е създаден през 30те години на 20 век от Лорънс Хамънд (инструментът носи неговото име). Създаването на звука става чрез месингов диск. При въртене той създава различни звукови честоти, които се улавят от бобина поставена срещу него. След това сигналът отива към усилвателите.
Хамънд органът е популярен сред джаз музикантите. През 60те и 70те години навлиза и в рок музиката.
[редактиране] Органът и църквата
По-голямата част от органите в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия се намират в цъкрви и се използват по време на литургиите. Примането на органа в католическата църква става през 7 век от Папа Виталиан. Поради способността си да създава основа за звученето на композициите използвайли тоновете под гласовия регистър и едновременно с това да се извисява над гласовете, органът е идеален при акомпаниране на хор или солисти. Освен това, по време на службите инструментът може да изпълнява и солови партии.
[редактиране] Органите в България
В момента в България има едва 9 тръбни органа, разположени в 3 църкви, няколко концертни зали (в София, Варна, Добрич, Пазарджик и Благоевград) и в Държавната музикална академия. Малкият брой се обяснява с това, че основната религия, която се изповядва в България е православното християнство, в чиято музикална традиция органът, както и музикалните инструменти изобщо, не са възприети. Друга причина е 5-вековното Османско владичество, а след това и комунистическият режим, който е в конфликт с религията.
Първият органов инструмент в България е построен през 1907 в католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“ в Русе. Той е единственият от пневматичен тип в Югоизточна Европа с романтично звучене.
Най-големият е в софийската зала „България“. Той е построен през 1974 на мястото на стария, разрушен при бомбардировките по време на Втората световна война. Органът е с 3 мануала и 55 регистъра. Други големи са органът във Фестивален и конгресен център - Варна (3 мануала и 53 регистъра, испански тромпети) и този в Органовата зала в Добрич (2 мануала и 36 регистъра).
Въпреки че в България органовата музика няма традиции, след 70те години на 20 век и тук започва да се изучава и да се пишат композиции за този инструмент. Сред най-известните български органисти са Нева Кръстева (организирала първоте класове по орган) и Велин Илиев. Композиторите, които създават музика за орган са Нева Кръстева, Иван Спасов и Красимир Кюркчийски.
[редактиране] Класическа музика
Органът има важно значение за класическата музика през цялото й развитие. Антонио де Кабесон, Ян Свелинк и Джироламо Фрескобалди са тримата най-значими композитори известни с музиката си за орган до 1650. Повлияна от тези композитори, от Северногерманската школа излизат Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах, определяни като композиторите, издигнали до най-големи висоти органовите произведения.
След Бах ролята на органа намалява, тъй като бива постепенно изместван от пианото. Едва в средата на 19 век, през епохата на Романтизма, органът отново се възражда от Феликс Менделсон, Цезар Франк и Александър Бьоли, които по-късно са последвани от Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и др. Влечението на класическите композитори по органа родължава и днес.
Музикалните произведения за орган се записват върху три петолиния - за лявата, за дясната ръка, и едно за краката.
[редактиране] Вижте също
- Клавиорганум - инструмент, комбиниращ орган и чембало
