Портатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Млада дама свиреща на портатив, фрагмент от ренесансов олтар, Кьолн

Орган портатив е малък портативен средновековен орган. При изпълняване на музика, органистът свири само с дясната си ръка, а с лявата задвижва мяха. За разлика от другите по-късни органи (позитив и тръбен), портативът произвежда звук само в момента, когато върху мяхът е упражнен натиск и изтласква въздух, тъй като няма резервоар задържащ налягането. Поради това, музикалтото произведение, което се изпълнява трябва да бъде внимателно разделяно от органиста на „фрази“, прекъсважи между вдухванията.

Устройството на портатива е възможно най-опростено. Върху лявата страна на курпуса - малък правоъгълен дървен сандък - е монтиран мях. Тръбите, направени от дърво - по една, две или три за всяка нота са разположени срещу мяха по протежението на корпуса. Всеки клавиш от клавиатурата (разположена от дясната страна) стои срещу съответстващите му тръби или тръба. Клавишите са свързани с плъзгачи, които при натиск освобождава въздуха.

Този преносим орган е най-широко използван от римляните през 14 и 15 век, но има данни за такива инструменти и от много по-ранни времена. Запазен образец на портатив от е открит при разкопките на град Помпей (погребан след изригване на вулкана Везувий през 79 г.) през 1876 - той е част от експозицията на Националния археологически музей в Неапол.