Херон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херон Александрийски, живял вероятно I-II век, древногръцки инженер, физик, механик, изобретател. Той е преподавал в Александрия. Почти всичките му научни работи са достигнали до нас. Херон описвал основните постижения на античния свят в областта на приложната механика. Той изобретил много прибори и автомати, като например: прибор за измерване на дължината на пътищата, действащ на принципа на съвременния километраж, различни водни часовници и др. Той описал прибора "диоптър", прародител на съвременния теодолит1. Херон първи изследвал пет типа от най-простите машини: лост, вал, клин, винт и блок, положил и основите на автоматиката. В труда си "Пневматика" Херон описал редица "вълшебни фокуси", основани на принципа на топлината и разликата в налягането. Хората се удивлявали от неговите чудеса: вратите на храма сами се отваряли, когато над жертвеника запалвали огън. Този учен измислил автомат за продажба на светена вода, конструирал сфера, въртяща се от силата на парата. Изобретил и още много прибори и автомати. Най-вече напълно систематизирал знанията на древните хора в областта на светлинните явления. Следващи неговите трудове, всички учени започнали да разделят оптиката на катоптрика - наука за отражението и диоптрика - наука пречупването. Почти 1500г. преди Ферлеа по чисто геометричен път стигнал до частен случай на формулировката му за отражението: "От лъчите, падащи от една точка и отразяващи се в дадена точка, минимални са тези, които се отразяват под равни ъгли от плоските и сферични огледала". В трактата "Катоптрика" Херон обосновава праволинейността на светлинните лъчи с безкрайно голямата скорост на тяхното разпространение. Още повече, че той извежда доказателство за закона на отражението, основано на предположението, че пътят, по който се движи светлината е възможно най-краткият. След закона за отражението Херон разгледал различни типове огледала, отделяйки особено внимание на цилиндричните огледала. В настоящето разполагаме със събраните в пет тома научни съчинения на Херон, в които арабските и гръцките текстове са съпроводени от преводи на немски език. Математическите работи на Херон на практика са енциклопедия на античната приложна математика. В най-добрата от тях "Метрика" - са дадени правила и формули за точното и приблизителното изчисляване на лицата на правилните многоъгълници, на обемите на пресечените конуси и пирамидите, извел така наречената формула на Херон за определяне лицето на триъгълник #виж [[1]]. Дават се правила за численото решаване на квадратни уравнения и приблизителното извличане на квадратни и кубични корени. Съдържанието на математическите трудове на Херон е догматично, правилата не се извеждат, а се основават на примери. Това доближава трудовете на Херон до работите на математиците от Древен Египет и Вавилон.
1Теодолит – Ъгломерен инструмент, с който се правят геодезически измервания.
2Катоптрика – Наука за отражението
3Диоптрика – Наука за пречупването
