Национално малцинство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази страница е затворена за редактиране, докато споровете бъдат разрешени на нейната дискусионна страница. Защитата не означава, че Уикипедия поддържа текущата версия. За предишните версии моля вижте редакционната история.

Национално малцинство е понятие, което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция.^[1] Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.

Съдържание 1 Възникване 2 Националните малцинства в Европейското право 2.1 Преглед по страни 2.2 Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа 2.3 Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент 2.4 Дефиниция 2 на Съвета на Европа 2.5 Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства 3 Терминът "Национално малцинство" в българското право 4 Български национални малцинства в чужбина 5 Вижте също 6 Бележки 7 Външни препратки

Възникване

Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват.

Националните малцинства в Европейското право

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

Преглед по страни

Според^[1] проучването на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на република България, различните европейски страни имат два основни подхода, при дефинирането на понятието "малцинство".

При единия изчерпателно се изброяват етническите или езиковите малцинства. Той е възприет в Германия, Австрия, САЩ, Естония и Македония. В Германия например, са изброени: датчаните, лужичаните, фризите, синтите и ромите. Милионите турци живеещи там не попадат в това изброяване.

Другият подход, възприет в редица европейски държави, като Белгия, Руската федерация, Украйна, Молдова, дава обща дефиниция на разглежданото понятие, без да се изброяват изчерпателно етническите и езикови общности, които влизат в него.

Във Франция нито конституцията, нито законодателство дефинира понятието “малцинство”. Това се дължи на френската правна доктрина, според която нацията е единна и в страната няма малцинства.

Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа

В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:

Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. ^[1]

Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент

Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:

Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.^[2]

На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.^{[източник?]}

Дефиниция 2 на Съвета на Европа

Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства

Тази конвенция^[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мoто Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Все пак, към нея има Обяснителен доклад ^[4] В точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“

В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:

„Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“

Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.

Терминът "Национално малцинство" в българското право

Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието. В Конституцията на Република България се казва:

По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“^[5] (Край на цитатите)

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. - не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Български национални малцинства в чужбина

Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.^[6].

Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства^[7].

Вижте също

• Малцинство
• Права на националните малцинства
• Права на малцинствата
• Правна рамка по въпросите на малцинствата

Бележки

1. ↑ ^{1,0 1,1 1,2} Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“
2. ↑ Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights
3. ↑ Рамкова конвенция за защита на националните малцинства
4. ↑ Обяснителен доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства
5. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.
6. ↑ Посолство на Украйна в България: относно българското малцинство
7. ↑ Сайт на Посолството на България в Унгария: относно българското национално малцинство там

Външни препратки

• Конституцията на Република България
• Определение за национално малцинство: стари критерии и нови малцинства (част от семинар „Гражданство и национални малцинства в Европа“, януари 2003 към колежа „Св. Антъни“, Оксфордски университет)
• RECOMMENDATION 1201 (1993)
• RECOMMENDATION 1134 (1990) на английски и френски език