Комитет за държавна сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ДС пренасочва тук, за други значения на съкращението вижте ДС (пояснение).

Комитет за държавна сигурност (по аналогия със съветската КГБ) е името на българските тайни служби по време на комунистическото управление.

Известни генерали от Държавна Сигурност са: Бригадир Аспарухов, Георги Ламбов, Кирчо Киров, Любен Гоцев, Тодор Бояджиев

За много от съвременните политици и общественици има доказателства за принадлежността им към ДС, за подробности вижте лицата, Сочени за агенти на Държавна сигурност.

Съдържание

1 Структура
2 Дейност
3 Съдбата на архивите
- 3.1 Първо главно управление
4 Законодателство след 1990 година относно достъпа до документите на бившата Държавна сигурност
5 Видове агенти на Държавна сигурност
6 Други препратки
7 Източници

[редактиране] Структура

Първо главно управление се е занимавало с външно разузнаване. Негов приемник от 1990г. е Националната Разузнавателна Служба
Второ главно управление е контраразузнаване, известно днес като Национална Служба Сигурност
Трето управление е военното контраразузнаване, но е независима институция от РУМНО
Четвърто управление е техническо
Пето управление - УБО, днес Национална Служба за Охрана
Шесто управление, тогава включвало политическа полиция, а днес наследено от Главна Дирекция Борба с Организираната Престъпност. То е имало следните отдели
- Първи отдел работи сред ителигенцията. Под негов контрол са творчески съюзи като тези на писателите, журналисите, музикалните дейци, преводачите и т.н.
- Втори отдел работи сред висшите училища и студентите
- Трети отдел отговаря за духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите
- Четвърти отдел е специализирал в протурски и промакедонски национализъм
- Пети е внедрявал агенти във "вражеския контингент" като земеделци и социалдемократи
- Шести отдел е следял за промаоистка и антипартийна дейност
- Седми - информационен анализ и анонимна дейност
Седмо е информационно управление

[редактиране] Дейност

Държавна Сигурност е била в сърцевината на събития като:

Възродителен процес
Убийството на писателя Георги Марков и опита за покушение срещу журналиста Владимир Костов

Многократно повдиган от международната общност ^[1], ^[2] е въпросът, че ДС е контролирала трафика на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и антики от и през България. Именно във връзка с това е широко разпространено мнението, че организираната престъпност в страната след 1990 е създадена от генералите на разпуснатите служби. Затова отварянето на архивите се смята от много хора за единствения начин да се разкрие системата на организираната престъпност в България и да се вземат наказателни мерки срещу ключови фигури, участвали в създаването и.

[редактиране] Съдбата на архивите

[редактиране] Първо главно управление

През цялото си съществуване Първо главно управление на ДС е имало самостоятелен архив, различен от този в МВР. Последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ, по който архивът се е ръководел, датира от 20 ноември 1976 г. и е подписана от министър Димитър Стоянов. В архива делата са систематизирани в следните фондове:

фонд №1 – лични и работни дела на агентурата

фонд №2 – дела за оперативни разработки, проверки и наблюдение

фонд №3 – дела за обектови разработки

фонд №4 – литерни дела (дела на институции, например западните радиостанции)

фонд №5 – дела на Второ главно управление (контраразузнаването)

фонд №6 – дела на разузнавателния отдел на Гранични войски

фонд №7 – дела на оперативния състав на ПГУ

фонд №8 – дела на оперативни работници на обществени начала

фонд №9 – служебен архив

фонд №10 – оперативна преписка с резидентурите

фонд №11 – партиен архив.

Личните дела на агентурата се съхраняват до навършване на 75-годишна възраст на агента. Работните дела на агентурата – до 15 години след предаване на делото в архива. Делата на съдържатели на явочни и конспиративни квартири – до 10 години след архивирането им. Делата за оперативна разработка, проверка и наблюдение – до навършване на 75-годишна възраст на обекта. Делата за обектова разработка се съхраняват за постоянно, а литерните дела – до 15 години след предаването им в архив. След изтичането на тези срокове делата се подлагат на експертиза от специална комисия при архивния отдел в ПГУ. Тя определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Определените за постоянно запазване материали се подреждат по фондове в историческия архив, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожение.

Теоретично нерегламентираното унищожаване на досието започва с физическото изваждане на дадено дело по искане на съответния ръководител или оперативен работник. Системата на отчетност в архива налага в отдела да остане специална бланка (образец) и този документ се съхранява до връщането на делото (отговорността за унищожените документи остава в служителя, който ги е изискал). За да се изчистят напълно следите, досието трябва да се заличи и от четирите източници, в които всяко дело се регистрира:

Картотеките, които съдържат картон за всяко лице с дело, върху който е отбелязан номерът му.
Регистрационният дневник, в който се завеждат по номера всички образувани дела. Унищожаването му крие сериозни рискове, тъй като той е номериран, и липсата на страница от него веднага ще се установи.
Бланката, която остава в архива
Компютърният регистър, който трябва да съдържа информацията от хартиения

Създадената система на отчетност е сложна и заличаването на всички изброени документи може да бъде извършено единствено със знанието на началника на архива.

Прочистването на досиетата стартира в началото на 1990 г., когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Според тогавашния шеф на архива полк. Радко Тодоров там се съхранявали около 60 000 томове дела. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат "Ленин". Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.^[3]

[редактиране] Законодателство след 1990 година относно достъпа до документите на бившата Държавна сигурност

Тази статия отразява или включва актуално събитие.
Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията.

В България, единствена от бившите Съветски сателити в Източна Европа, процесът на отваряне на досиетата е прекратен, въпреки наличието на закон за предаване на архива на Дъжавна Сигурност към националния архив. Неколкократно са образувани комисии за отваряне на архива на ДС (накратко наричан "досиетата")

[редактиране] 1997

Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, Oбнaродван в ДВ, бр. 63 от 1997 г.

Проверката за принадлежност се осъществява от т.нар. Комисия Бонев, която започва работа през 1997г. под ръководството на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев от правителството на Иван Костов. Решението за разкриване на досиета е обжалвано пред Конституционния Съд. Съдът постановява, че досиетата на т.нар. "картотекирани" (виж "Видове агенти") не могат да бъдат разкрити.

[редактиране] 2001

Закон за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, Oбнaродван в ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г. Дейността по този закон се осъществява от две комисии:

Комисия Андреев - за установяване на принадлежност. През 2001 се създава нова седемчленна комисия, под ръководството на Методи Андреев, която е закрита през 2002 от правителството на Симеон Сакскобургготски с нов Закон за защита на класифицираната информация
Комисия Ананиев - за разкриване на принадлежност

На 30 април 2002 законът е отменен с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, в който обаче липсват каквито и да е специални разпоредби относно достъпа и използването на документите на бившата ДС.

Закон за защита на класифицираната информация

В този закон никъде не се споменават изрично архивите на бившите тайни служби. Към настоящата дата журналистът от в."Дневник" Христо Христов печели на две инстанции дело срещу директора на Национална разузнавателна служба – ген. Кирчо Киров, но тече обжалване пред трета. Делото е за неразкриване на информация с изтекъл срок на защита.

Законът за защита на класифицираната информация дава възможност документите да се скрият и чрез класифицирането им. Какви тайни в разузнаването от времето на комунизма са получили нов гриф "Секретно" или "Строго секретно" се знае единствено в рамките на НРС. Прекласифицирането на архивни документи, което трябваше да се извърши до март 2003 г., може да се окаже незаконно. Само двама души в НРС със сигурност могат да кажат дали и колко досиета са унищожени или неправилно "замразени" за дълги години напред. Това са директорът на разузнаването и шефът на архивния отдел.^[3]

[редактиране] 2006

Законопроект за достъп и използване на документите на ДС и Разузнавателните служби на Българската народна армия, Законът е внесен в НС на 10 май 2006 от Иван Костов (ПГ на ДСБ) и група народни представители
Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, внесен в НС на 29 юни 2006 от Петър Стоянов и група народни представители (ПГ на ОДС).
Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654-01-115, внесен от Касим Дал на 04 август 2006

На 6 декември 2006, с гласовете на управляващата коалиция, се приема Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и сектори в служба "Военна информация" към министерство на отбраната (МО) и шефовете на отдели или секции в Национална разузнавателна служба (НРС) след 16 юли 1991, няма да се установява принадлежност към органите на бившата ДС. ^[4]. Досиетата, които няма да бъдат разкрити, заради заплаха за националната сигурност, ще бъдат регистрирани в отделен фонд под пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата. ^[5].

[редактиране] Видове агенти на Държавна сигурност

Информатор - този вид агенти доставяли генерална информация чрез случайни наблюдения. Това била най-голямата група, използвана от всички управления.
Вербовчик - МВР вербувало такива агенти, когато не искало да се излага на показ, особено в случаи с хора, за които имало съмнения, че вършат подривна дейност.
Агент за влияние - тoва били хора на високи позиции, които могат да оказват влияние на общественото мнение.
Агент за връзка - тези хора били използвани често за операции под прикритие, за да осъществяват връзката между различни управления на ДС.
Агент-маршрутник - тези хора трябвало да проникват в трудно достъпни слоеве като бандитски групи или високи политически кръгове.
Паралелен агент - тези хора били използвани, за да се наблюдава и оценява работата на останалите агенти.
Агент "пощенска кутия" - тези хора предоставяли адресите си за получаване на кодирана или друга информация от страна на МВР.
Агент "явочна квартира" - тези хора били вербувани, за да предоставят тайни места за срещи - т. нар. явки.

Само от 25 януари до 7 февруари 1990, по силата на докладна записка от зам.-вътрешния министър Стоян Савов, подготвена от Нанка Серкеджиева (бивш директор на архивите на ДС) и утвърдена от министъра на вътр. работи Атанас Семерджиев, са унищожени 130 978 архивни досиета и 13 257 досиета на действащи агенти на ДС. Освен това частично били унищожени още 18 695 досиета. Те са били микрофилмирани. ^{[източник?]}