Горно Броди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Горно Броди | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 460 (2001) |
| Надм. височина: | 1060 м |
| Геогр. положение: | 41° 17' 60 сев. ш. 23° 40' 60 изт. д. |
| Пощ. код: | 621 00 |
| Тел. код: | 23210-8 |
Горно Броди (на гръцки Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, Ном Сяр, област Централна Македония с 406 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Змийница (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. През него тече Бродската река.
[редактиране] История
Първото споменаване за Броди е от 14 век в писмо от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронди и Трилиса (Търлис) Райко.
В края на 19 - началото на 20 век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Горни брод има 793 домакинства с 2 700 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 1900 в Горно Броди живеят 6 100 души българи християни.[2] В селото функционира и българско училище от 1863 година, когато учителят Георги от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български.
Жителите на селото носят името мърваци и в 19 век традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството - братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на 19 век железарският занаят запада и с него започва да упада и селото.
След Руско-Турската война 1877-1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1884 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.
В 1887 година българското училище е отворено наново. А през 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 6 480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[3]
Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. В 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.
След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София.
По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски, като жителите му, които успяват да се спасят избягват в България.
След катастрофата на Гърция в Гръцко-Турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Серско влиза в границите на България. Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.
[редактиране] Родени в Горно Броди
- Аргир Калъчев (1896 - 1958), български художник
- Архимандрит Серафим (1912 - 1993), български духовник
- Атанас Ников (? - 1906), български просветен деец
- Атанас Свещаров (1847 - 1930), четник в четата на Христо Ботев
- Димитър Пасков (1914 - ?), български фармаколог
- Димо Хаджидимов (1875 - 1924), български революционер
- Георги Баждаров (1881 - 1929), български революционер и журналист
- Георги Зюмбюлев (Зюмбюл войвода), български хайдутин и революционер
- Георги Радев (1857 - 1942), български революционер
- Кръстьо Белев (1908 - 1978), български писател
- Михаил Скендеров (1885 - ?), български революционер
- Никола Димков (1859 - 1937), български общественик
- Петър Котов – музиколог и диригент, работил в САЩ
- Тасос Стамбулоглу (1937 - ), гръцки поет и литературен критик
[редактиране] Литература
- Баждаров, Георги. Горно Броди, София 1929, 88 с.
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
