Самолет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самолет (остаряло аероплан — от гръцки: aéros- „въздух“ и -planos „скитащ“) е летателен апарат по-тежък от въздуха за полети в атмосферата с помощта на двигател и неподвижни криле. Самолетът е способен да се придвижва с висока скорост, използвайки подемната сила на крилата. Неподвижните крила го отличават от махолета, а наличието на двигател - от планера.
Съдържание |
[редактиране] История на самолета
Мечтата на човека да полети датира още от съвсем древната история. Много предания от античността описват летене, както например Древногръцката легенда за Икар и Дедал. През 15-ти век Леонардо да Винчи чертае планове на планер и на хеликоптер. С първия полет на човек (братята Монголфие) в летателно средство по-леко от въздуха (балон), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който е способен да извършва управляеми полети.
[редактиране] Предистория
През 1853 г. англичанинът Джордж Кайли (на англ. George Cayley) осъществява първия полет на човек с планер. През 1856 г. французинът Жан-Мари ?? (на фр. Jean-Marie Le Bris) прави първия полет задвижван със сила - планерът му „Изкуственият албатрос“ (L'Albatros artificiel) е теглен от кон по брега. На 28 август 1883 американецът Джон Дж. Монтгомъри (на англ. John J. Montgomery) успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. Друг пионер от същото време е германецът Ото Лилиентал (на немски Otto Lilienthal), който загива с планера си при катастрофа. Неговите записки по-късно служат за основа на планерите на братя Райт.
[редактиране] Началото на XX век
Първата добре документирана машина, която самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се нарича „Флайър“ и е построена в САЩ от братята Орвил и Уилбърт Райт. На 17 декември 1903 година в 10:35 ч. в Северна Каролина, при мразовит вятър достигащ 12 m/s, „Флайър“ прелита във въздуха 12 секунди и изминава 39 метра. През този ден братята извършват общо четири полета, най-дългият от които трае 59 секунди с дължина 279 метра. Внезапен силен порив на вятъра преобръща паркирания самолет и го поврежда сериозно; той никога повече не полита. Братята връщат останките у дома, а след време Орвил реставрира „Флайър“ и го заема на няколко музея. От 1948 г. самолетът се намира в Института Смитсониън (Smithsonian Institution), Окръг Колумбия, САЩ.
Направата на самолета наречен по-късно „Флайър I“ (популярен днес като Kitty Hawk) струва по-малко от хиляда долара. Той представлява биплан от тип „патица“ – стабилизаторът за хоризонтално управление се намира в задната част на апарата, а този за вертикално управление – отпред. Размахът на крилете е 12 m. Общото тегло на самолета е 340 kg. Двигателят е четиритактов с мощност 12 к.с., тежи 77 kg и е специално направен за целта от Чарли Тейлър в Дейтън, Охайо. Двете дървени витла имат кпд 80% и са издялкани от братята Райт. Вместо колесник те използват стартова катапулта, състояща се от пирамидална кула и дървена релса. Пилотът лежи на долното крило.
През 1905 година самолетът „Флайър III“ демонстрира стабилно и напълно контролирано поведение във въздуха за относително дълго време. Формално погледнато, крилете на „Флайър“ не са съвсем неподвижни, а използват патентованата от братя Райт техника на огъване на задната част на крилото чрез система от лостове, въжета и макари. На практика тази техника е трудна за приложение и потенциално опасна и през 1915 година повечето самолети вече имат елерони.
[редактиране] Първа световна война
Войните в Европа и най-вече Първата световна война са причина за началото на експериментите със самолета като оръжие. Отначало силно подценяван и смятан за „играчка“, самолетът се доказва на бойното поле като средство, което е способно да нанася поражения на врага. По това време възниква понятието въздушен ас – определение за пилот, който е свалил пет или повече противникови самолета. Най-известният ас от Първата световна война е германецът Манфред фон Рихтхофен, наричан още Червеният барон. От страната на съюзниците най-много регистрирани въздушни победи има французинът Рене Фонк (на фр. René Fonck).
[редактиране] Затишието между войните
През 1919 година се извършват първите търговски полети – между САЩ и Канада. Първият човек, прелетял сам над Атлантическия океан без междинно кацане е Чарлз Линдберг на 20 май 1927 г. През 1930-те години в Германия започва разработката на реактивната турбина, но изминава повече от десетилетие преди да се появят първите реактивни самолети.
[редактиране] Втора световна война
Самолетът играе ключова роля през Втората световна война, вземайки участие във всички значими битки. Атаката на японците над Пърл Харбър е осъществена единствено от самолети. Битката за Британия е изцяло въздушна кампания. Самолетът е основното оръжие в D-Day, както и при повечето битки в Тихия океан. Множество военни стратегии (германската блицкриг, японските и американски кораби-самолетоносачи, Съюзническата доктрина за „стратегическо бомбардиране“) включват самолета като незаменим участник.
[редактиране] Следвоенно положение
Първият документиран свръхзвуков полет е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър (на англ. Charles Yeager) в експериментален самолет Бел X-1, макар някои пилоти на „Спитфайър“ да твърдят, че са достигали Mach 1 при пикиране.
Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град Берлин - започва Блокадата на Берлин и периодът на Студената война. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки и суровини, включително над 1,5 млн тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокадата е преустановена на 12 май 1949 г.
През 1949 г. самолет Боинг B-50 за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха.
Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военно-транспортни самолети (предимно Дъглас DC-3) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за надеждност, безопасност и комфорт. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарния отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-висок ешелон, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на летищата.
Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. — английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък: в следствие на многото издигания и снижавания корпуса получава умора на метала.
Боинг 707 е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес.
1958-ма е годината, през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби.
[редактиране] Краят на XX век
От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е Боинг 747. През 2005 г. титлата взима Еърбъс A380.
Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави Ту-144 на 31 декември 1968 г — два месеца преди западния му аналог „Конкорд“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство.
[редактиране] XXI век
Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният Боинг X-43. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от НАСА, като до момента са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия B-52. Вторият опит е успешен, а третият - на 16 ноември 2004 г. - бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m.
[редактиране] Класификация
Самолетите могат да се класифицират по различен признак
[редактиране] По предназначение
- Военни:
- бомбардировач
- десантен
- многоцелеви и специални
- коректирочвик
- изтребител
- изтребител-бомбардировач
- разузнавателен
- транспортен
- щурмови
- Граждански:
- пътнически
- селскостопански
- спортен
- транспортен
- учебен
- специален:
- експериментален
- санитарен
- за геоложко разузнаване
[редактиране] По полетна маса
- 1-ви клас (над 75 т.)
- 2-ри клас (от 30 до 75 т.)
- 3-ти клас (от 10 до 30 т.
- 4-ти клас (до 10 т.)
[редактиране] По типа и броя на двигателите
- По типа на двигателите:
- с витлов двигател(ВД)
- турбореактивен(ТРД)
- реактивен (РД)
- По броя на двигателите:
- еднодвигателен
- двудвигателен
- тридвигателен
- четиридвигателен
- шестдвигателен
- осемдвигателен
[редактиране] По компоновъчната схема
(Дадени са само някои варианти):
- По расположението на крилата:
- високоплан
- средноплан (центроплан)
- нископлан
- По броя на крилата:
- моноплан
- полутороплан
- биплан
- По расположението на опашното оперение:
- със задно оперение
- бесхвостка
- с предно оперение (тип «патица»)
- По типа и размерите на фюзелажа:
- еднофюзелажен (тяснофюзелажен и широкофюзелажен)
- двукорпусен (тип «рама»)
- безфюзелажен (тип «летящо крило»)
[редактиране] По скоростта на полета
- дозвуков
- свръхзвуков
- хиперзвуков
[редактиране] По начина на кацане
- сухопътни
- корабни
- хидросамолети
[редактиране] По начина на кацане
- с вертикално излитане и кацане
- с късо излитане и кацане
- снормално излитане и кацане
[редактиране] По вида източника на тяги
- винтови
- реактивни
[редактиране] По надежност
- експериментални
- опитни
- серийни
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Вижте също
| Летателни апарати |
| Автожир | Аеростат | Винтокрил | Дирижабъл | Екранолет | Екраноплан | Махолет | Планер | Самолет | Ракетоплан | Хеликоптер |
