Вселенски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за Християнство

Основи Господ Иисус Христос Светата троица (Бог Отец · Син · Дух) Библия · Християнска теология Христология Апостолите · Християнска църква Царство · Евангелие Нетринитарни възгледи История на християнството Християнството в дати
Библията Стар завет · Нов завет Десетословие (Декалог) Проповедта на планината Непорочно зачатие · Възкресение Великото предписание Боговдъхновение Книги · Канон · Апокриф Херменевтика · Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология История на Теологията · Апологетика Сътворение · Първороден грях Завет · Закон Милост · Вяра · Правосъдие Спасение · Опрощение · Освещение Кръщение · Теозис Християнско богопочитание Църквата · Тайнства · Бъдещето
История и традиции Икуменически съвети Символ верую · Мисии Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията Източно християнство Източно православие Древни източни национални църкви Сирийско християнство Асирийска църква Източно-католически църкви Западно християнство Римокатолицизъм · Протестантство Томизъм · Анабаптизъм Лутеранство · Англиканизъм Методизъм · Калвинизъм Арминианизъм · Баптизъм Евангелизъм · Ресторационизъм Либерализъм · Фундаментализъм Адвентизъм · Петдесятници Деноминации · Движения Икуменизъм · Проповедничество Молитва · Музика Литургия · Календар Символика · Изкуство
Личности Отци на Църквата Апостол Павел · Петър Константин І · Атанасий Аврелий Августин Дионисий Ареопагит · Ириней Анселм · Тома Аквински Григорий Палама · Джон Уиклиф Мартин Лутер · Жан Калвин Уесли · Кери · Барт · Греъм Вартоломей І · Йоан Павел ІІ

Вселенските събори (οικουμενικαι σύνοδοι) са върховният законодателен орган по верските и канононическите въпроси в целия християнски свят. Решенията им са задъжителни.

В Източната православна църква се признават седем Вселенски събори. В посланието си до княз Борис I патриарх Фотий казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на православието".

• Първи вселенски събор в Никея (Първи никейски; Събор на 318-те отци) (325 г.), свикан от император Константин Велики, взима 20 речения, осъжда Арий (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която Иисус Христос не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е Никейският символ на вярата. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върхобната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след Великден.

• Втори вселенски събор в Цариград (Първи цариградски) (387 г.), свикан от император Теодосий I, 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава Никейския символ на вярата. Цариградският епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици.

• Трети вселенски събор в Ефес (Ефески; Събор на 200-ата отци) (431) е свикан от император Теодосий II (408-450), който възглавява събора. Под ръководството на папа Целестин (422-432) и Кирил Александрийски, александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. Несторий и неговите последователи, които твърдят, че Дева Мария не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.

• Четвърти вселенски събор в Халкидон (Халкидонски) (451) - свикан от папа Лъв Велики (440-461), цариградският патриарх Анатолий (449-458) и император Маркиан (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда монофизитството и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).

• Пети вселенски събор (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553 г.) е свикан в Цариград при император Юстиниан I (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на Ориген (185-254) и Евгарий (+ 399), Теодор Мопсуетски е анатемосан.

• Шести вселенски събор в Цариград (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685), е насочен срещу монотеитството - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.

• Седми вселенски събор в Никея (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) възстановява иконопочитанието. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх Никифор взема участие в него. Установен е празника Тържество на Православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.

Литература

• Куйо Куев, Вселенски събори // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. I, София 1985, с. 462- 468

• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191