Ставракий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ставракий (на гръцки: Σταυράκιος) е византийски император, управлявал през 811 година.
Син е на император Никифор I, коронясан е негов съимператор през 803 година. Участва в катастрофалния поход срещу България през 811 година. Успява да се върне във Византия като един от малцината оцелели от битката при Върбишкия проход. Още в Адрианопол е обявeн за единствен император, но вследствие на раните здравето му е толкова влошено, че се налага да го носят до Константинопол.
Властта на Ставракий е слаба и дворът се раздира от вражди между фракцията на съпругата му Теофано и тази на сестра му Прокопия. През октомври 811 година, след като стават известни намеренията му да провъзгласи за свой приемник Теофано, той е принуден да абдикира в полза на своя зет Михаил I Рангаве.
Помилван от Рангаве, Ставракий се оттегля в манастир и умира на 11 януари 812 година от получените рани в битката при Върбишкия проход.
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
| Никифор I | >>> | император на Византийската империя (нач. 811— oктомври 811) | >>> | Михаил I Рангаве |
