Национално знаме на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Националното знаме на Италия (наричано Il Tricolore на италиански) се състои от три еднакви цветни полета - зелено, бяло и червено, подредени в този ред вертикално от носещото тяло към края, и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 2:3.

[редактиране] История

За първи път знаме с форма подобна на днешната е прието за официално от Чиспаданската република в региона на днешна Емилия-Романя на 7 януари 1797 г. Първоначално знамето е било с хоризонтални полета, но се променя, когато републиката влиза в състава на Чизалпийската република. Формата и цветовете на това знаме са повлияни от знамето на Франция, тъй като през 1796 г. Италия е под френска окупация и голяма част от републиките използват знамена подобни на френското. Най-вероятно червеният и белият цвят произлизато знамето на Милано, а зеленият е цветът на униформите на ломбардския легион.

Между 1848 г. и 1861 г. по време на революцията за национално освобождение трикольорът е символ на независима и обединена Италия.

През 1861 г. след обявяване на Италианското кралство начело с Виктор Емануил II, трицветният флаг е приет за национално знаме на страната, като в средата на бялото поле е прибавен гербът на савойската династия. Знамето в този вид се използва акто официално в продължение на 85 г. до 1946 г. На 1 януари 1948 г., след края на италианското кралство и създаването на италианската република е прието и ново национално знаме, което в основата си е същото както преди 1946, но е премахнат герба.

През март 2003 г., след 207 години в употреба, цветовете на италианското знаме са определени със закон.