Чингис хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чингис хан монголски хан
Роден:	ок. 1162[1] Монголия (?)
Починал:	18 август, 1227 ?

Чингис хан (на монголски Чингис хаан ) монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история. Той изгражда силна армия, основаваща се на меритокрацията, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята.

Докато в по-голямата част от света Чингис хан е описван като кръвожаден завоевател, в Монголия той е смятан за национален герой и е наричан „баща на монголската нация“. Той обединява монголите и сродните им племена от Централна Азия, съдавайки нова обща идентичност, преодоляла племенната разпокъсаност.

Започвайки със завладяването на Западна Ся и Дзин в Китай и укрепвайки държавата с нови завоевания, сред които Хорезмия, Чингис хан поставя основите на империя, оставила незаличими следи в световната история. Няколко века монголско управление в Евразия коренно променят демографията и геополитиката в тези райони. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина, Кувейт.

Съдържание 1 Кратка хронология 2 Ранни години 2.1 Раждане 2.2 Детство 2.3 Обединяване на централноазиатските народи 3 Военни походи 3.1 Първа война със Западна Ся и Дзин 3.2 Завладяване на Кара Китай 3.3 Завладяване на Хорезъм 3.4 Походи през 1223-1225 3.5 Втора война със Западна Ся и Дзин 4 Наследство 4.1 Смърт и погребение 4.2 Разделяне на империята 5 Бележки

[редактиране] Кратка хронология

• ок. 1162 - Темуджин се ражда в Бурхан Халдун
• ок. 1171 - Баща му, Есугей, е отровен от татарите и семейството му е прогонено от племето си
• ок. 1184 - Съпругата му, Бьорте, е отвлечена от меркитите; с помощта на кръвния си брат Джамука и владетелят на кераитите Ван хан тя е освободена
• ок. 1185 - Ражда се Джучи, първият му син, чието бащинство е спорно
• 1190 - Обединява племето на монголите и издава правния кодекс Яса
• 1201 - Побеждава Джамука
• 1202 - Обявен е за наследник на Ван хан след успешна война срещу татарите
• 1203 - Подчинява кераитите, като самият Ван хан е убит
• 1204 - Побеждава найманите
• 1206 - Джамука е убит, а Темуджин приема титлата Чингис хан
• 1207-1210 - Войни срещу Западна Ся в Северозападен Китай, чийто владетел приема неговото върховенство; уйгурите се присъединяват към Монголската империя
• 1211 - Война срещу Дзин в Северен Китай
• 1215 - Пекин е превзет; война срещу Кара Китай
• 1219-1222 - Завладява Хорезъм в Средна Азия
• 1226 - Нова война срещу Западна Ся
• 1227 - Чингис хан умира по време на похода срещу Западна Ся

[редактиране] Ранни години

[редактиране] Раждане

Сведенията за първите години на Чингис хан са малко и няколкото източника, хвърлащи светлина върху този период се разминават върху много основни факти. Той вероятно е роден през 1162 г.^[1] в планинската област Бурхан Халдун, близо до реките Онон и Херлен. Точното място е неизвестно, като различни хипотези го поставят от двете страни на днешната руско-монголска граница.

Чингис хан е най-големият син на Есугей от рода Борджигин, внук на общомонголския хан Хабул и водач на племето на киядите, който по това време е васал на кераитите.^[2] Наречен е Темуджин, на името на пленен от баща му водач на татарите.

[редактиране] Детство

Според традицията детството на Темуджин е трудно. На 9 години той е оставен в семейството на Бьорте от рода Конкират, за която е предвидено да се ожени три години по-късно. По това време баща му е отровен от татарите. Родът на Темуджин отказва да го признае за водач и семейството му е прогонено.

През следващите няколко години Темуджин, майка му Хулун, братята му Имад, Хаджиун и Темуге, сестра му Темулен и полубратята му Белхей и Белгутей живеят като номади и се прехранват главно с диви плодове и лов на дребни животни. При спор за подялбата на улова Темуджин убива Бехтер, но въпреки строгите упреци на майка си никога не изказва съжаление за това.

През 1182 Темуджин е пленен от съперническия монголски род Тайчиут. Те планират да го убият, но той успява да се освободи с помощта на симпатизиращи му хора от рода. През този период Темуджин се сприятелява с бъдещите си военачалници Джелме и Борчу, както и с Джамука, с когото стават кръвни братя.

На около 16 години Темуджин се жени за Бьорте, както е планирано от години като част от съюз между родовете. По-късно тя е отвлечена от меркитите, племе, с което родът Борджигин е в отдавнашна вражда. С помощта на Джамука и владетеля на кераитите Ван хан, Темуджин успява да освободи жена си. Въпреки многобройните си наложници, Чингис хан признава за свои наследници само децата си от Бьорте. Първият му син, Джучи, се ражда малко след нейното освобождаване, но въпреки това самият Чингис хан никога не поставя под съмнение бащинството му.

[редактиране] Обединяване на централноазиатските народи

Темуджин започва бавното си издигане, като се съюзява с кръвния брат на баща си Тогрул (известен с китайската титла Ван хан), владетел на кераитите. Според монголските хроники, синът на Тогрул, Сенгум, не е доволен от нарастващата власт на Темуджин и планира да го убие. Тогрул на няколко пъти го спасява, но в крайна сметка отстъпва пред сина си^[3] и се отказва от сътрудничество с Темуджин. В отговор Темуджин изпраща войски и нанася поражение на Сенгум и привържениците му.

Окончателното скъсване между Тогрул и Темуджин настъпва, след като Тогрул отказва да даде дъщеря си за жена на сина на Темуджин Джучи. Това се възприема като проява на неуважение и довежда до война между двете племена. Тогрул се съюзява с Джамука, кръвния брат на Темуджин, но въпреки това претърпява поражение. Кераитите са присъединени към монголите и изчезват от историческата сцена.

Следващият сблъсък на Темуджин е с найманите, при които успява да избяга Джамука с привържениците си. Макар че много наймани доброволно преминават на страната на Темуджин, през 1201 Джамука е провъзгласен от курултай за гур хан, титла, използвана от владетелите на каракитаните. Това довежда до окончателен разрив с Темуджин.

След няколкогодишни военни действия Темуджин надделява и през 1206 Джамука е заловен и предаден на Темуджин. Според биографте на Чингис хан, той предлага отново приятелството си на Джамука, но той отказва и иска само почетна смърт без проливане на кръв. Малко по-късно остатъците от найманите и меркитите са победени от Субетей и Темуджин става единственият владетел в монголските равнини.

Към 1206 Темуджин успява да обедини меркити, наймани, монголи, уйгури, кераити, татари и по-малките разпръснати племена под едно общо управление. На курултай, включващ представители на различните племена, Темуджин е обявен за хан и приема името Чингис хан.

Обединението на народите от Централна Азия става за пръв път от времената на Тюркския хаганат и установява траен мир между враждуващите по-рано племена. Населението на държавата по това време е около 200 000 души с армия, достигаща 70 000 войници.

[редактиране] Военни походи

[редактиране] Първа война със Западна Ся и Дзин

Монголската империя, създадена от Чингис хан през 1206, граничи на юг с държавите на джурчените (Дзин) и тангутите (Западна Ся). Първите от десетилетия държат в зависимост монголските племена, подклаждайки конфликтите между тях и дори екзекутирайки някои монголски ханове. Тангутите са по-слаби и Чингис хан решава да нападне първо тях, разчитайки, че младият владетел на Дзин няма да ги подпомогне.

През 1209 Чингис хат предприема поход срещу Западна Ся в днешните провинции Гансу и Шенси. Императорът на Дзин отказва да изпрати помощ.^[4] Въпреки трудностите при превземането на укрепените градове, монголите надделяват и тангутският император Сяндзун е принуден да се признае за васал на Чингис хан.

През 1211 Чингис хан започва война срещу джурчените и в решителната битка в Прохода на язовците им нанася тежко поражение. През 1213 монголите пресичат Китайската стена и през 1215 обсаждат, превземат и разрушават столицата на Дзин Яндзин (днешен Пекин). Това принуждава император Сюан Дзун да премести столицата си на юг в Кайфен.

[редактиране] Завладяване на Кара Китай

По време на монголските походи в Китай Кучлуг, син на последния владетел на найманите, подчинени от Чингис хан около 1200, заминава на запад. Той успява да стане гур хан на Кара Китай, дотогава съюзник на монголите. Монголската армия е изтощена от продължителните войни с джурчените и тангутите и през 1218 Чингис хан изпраща на запад само един тумен (20 хиляди войници), водени от военачалника Джебе.

Монголски агенти предизвикват бунтове срещу Кучлуг, а основната му армия е разгромена западно от Кашгар. Самият Кучлуг успява да избяга, но е заловен и екзекутиран. Кара Китай е присъединен към Монголската империя, която вече граничи на запад с Хорезъм, по това време голяма мюсюлманска държава с територии от Аралско море до Персийския залив.

[редактиране] Завладяване на Хорезъм

След победата над каракитаните, Монголската империя достига границите на Хорезъм, мюсюлманска държава, управлявана от шах Мохамед II. Чингис хан се опитва да установи търговски отношения с нея, като изпраща керван с 500 души. Иналчук, управител на хорезмийския град Отрар, напада кервана, а по-късно отказва да изплати компенсации за заграбените стоки и избитите хора. Тогава Чингис хан изпраща втора група посланици при самия шах, но той нарежда всички, освен един, да бъдат обезглавени. При това предизвикателство Чингис хан обявява за свой наследник третия си син Угедей и назначава за командващ войските в Китай Мукали, след което монголската армия се прехвърля през Тяншан и навлиза в Хорезмийската империя.

Чингис хан внимателно се подготвя за войната, като събира информация от различни източници. Той разделя армията си на три групи. Синът му Джучи води първата в североизточната част на Хорезмия. Втората група, водена от Джебе, прониква тайно в югоизточната част на страната, и, заедно с първата, напада и превзема Самарканд. Третата част, начело с Толуй и самия Чингис хан, се прехвърля на северозапад и напада Хорезъм от тази посока. Армията на шаха е обхваната от вътрешни противоречия. Освен това той я разделя на малки групи, концентрирани в различни градове, което се оказва решаващо за поражението на Хорезъм.

Въпреки бързия поход от изток, монголската армия с лекота превзема град Отрар, където Чингис хан екзекутира много жители, сред които и Иналчук. Според някои разкази той отклонява реката, преминаваща през родното място на Мохамед II, заличавайки го по този начин от картата. Превземането на столицата Хорезъм (днес Хива) е бързо и брутално, но шахът успява да избяга. Чингис хан натоварва Субетей и Джебе със залавянето му, давайки им 20 хиляди души и срок от две години. Шахът умира при неясни обстоятелства.

Към 1220 Хорезмийската империя е унищожена. След падането на Самарканд Бухара става столица на Джорезъм, наследник на шах Мингбурну, който на няколко пъти успява да отблъсне монголските войски. Въпреки това вътрешните разногласия разделят силите му и той трябва да напусне града след съкрушително поражение.

[редактиране] Походи през 1223-1225

След завладяването на Хорезмия, през 1223 Чингис хан предприема поход в Афганистан, Северна Индия и Иран. Той разгромява всички армии, които отказват да му се подчинят. Към Монголската империя трайно са присъединени Трансоксиана и Персия.

Междувременно двадесетхиляден корпус, командван от Субетей и Джебе, преминава през Грузия и превзема генуезката колония Кафа в Крим. Така монголците за пръв път достигат до Европа. Те унищожават четирикратно превъзхождаща ги по численост армия на Киевска Рус в битката при река Калка (1223), но са отблъснати от Волжка България. През 1225 и двете армии се завръщат в Монголия.

[редактиране] Втора война със Западна Ся и Дзин

След като в началото на походите на запад на Чингис хан императорът на Западна Ся отказва да го подкрепи, той образува съюз с Дзин, насочен срещу Монголската империя. В отговор Чингис хан подготвя нова война в Китай. През февруари 1226 той превзема Хейсуй, Ганджоу и Суджоу, а през есента - Силян. Тангутите се опитват да го спрат в битката при Хеланшан, но претърпяват поржение. През ноември монголите обсаждат Линджоу и преминават река Хуанхъ. Според хрониките, Чингис хан вижда в небето пет звезди, подредени в линия, и решава, че това предсказва негова победа.

В самото начало на 1227 Чингис хан напада и разрушава тангутската столица Нин Хя. Той продължава настъплението си в Линтяо, Синин, Синду и Дъшун, след което се оттегля към Люпаншан, за да прекара там лятото. Западна Ся се предава на монголите и престава да съществува.

[редактиране] Наследство

[редактиране] Смърт и погребение

На 18 август 1227, по време на последната си война със Западна Ся, Чингис хан умира. Причината за смъртта му е несигурна. Според една версия, той пада от коня си, поради напреднала възраст и физическа умора, като някои съвременници споменават пророчества на негови противници за това. Според Галицийско-волинската хроника, той е убит от тангутите. Съществува и легенда, че една тангутска принцеса, за да отмъсти за страната си и да попречи на собственото си изнасилване, кастрира Чингис хан с нож, скрит вътре в нея и той не успява да се възстанови.

Чингис хан настоява да бъде погребан без обозначения на гроба. След смърта му тялото му е върнато в Монголия, вероятно в родното му място близо до река Онон. Според легендата погребалният ескорт избива всички по пътя си, за да запази в тайна мястото, където е погребан. Друг фолклорен разказ твърди, че една река е отклонена, така че да тече над гроба му, за да го скрие. ^[5] Гробът на Чингис хан не е открит до днес. Мавзолеят на Чингис хан е паметник в негова чест, но той не е погребан там.

[редактиране] Разделяне на империята

Още преди смъртта си Чингис хан разделя Монголската империя между четиримата си сина Угедей, Чагатай, Толуй и Джучи. Тъй като Джучи умира преди баща си, неговият дял е получен от синовете му Бату и Орда. Отделните ханове управляват сравнително обособени части от огромната държава, като се смятат за подчинени на великия хан, какъвто първоначално става Угедей.

Областите, които получават четиримата братя са:

• Наследниците на Джучи получава северозападните области - Синя орда (Бату) и Бяла орда (Орда), които по-късно са обединени в Златната орда
• Чагатай получава Средна Азия и Северен Иран - Чагатайско ханство
• Угедей става велик хан и получава монголските владения в Китай - бъдещата империя Юан
• Най-малкият, Толуй, получава Монголия със столицата Каракорум

Чингис хан разделя и армията между своите наследници. Толуй получава 100 хиляди души, включително ядрото на монголската кавалерия. Джучи, Чагатай, Угедей и Геледжян, син на Чингис хан от Кулан, получават по 4 хиляди, а майка му и потомците на тримата му братя - по 3 хиляди.

[редактиране] Бележки

1. ↑ ^1,0 1,1 Според Рашид ал-Дин Чигин хан доживява до 72 години, което определя годината му на раждане на 1155. „Юанши“ (元史, „История на династията Юан“), сочи за година на раждането му 1162. В същото време според „Лидай Фозу Тонгзай“ („Запис на последователните поколения на Буда“) Чингис хан умира на 60 години. Рачневски отбелязва, че ако се приеме 1155 за година на раждане, Чингис хан би станал баща чак на 30 години, а на 72 лично би командвал поход срещу тангутите. Също така, според „Алтан Тобчи“ сестрата на Чингис хан Темулин е с девет години по-малка от него, а според „Тайната история“ тя е бебе по време на нападението на меркитите, когато Чингис хан трябва да е на 18, ако е роден през 1155. Китайският пътешественик Джао Хун пише, че монголците, с които е говорил, не знаят и никога не са знаели своята възраст
2. ↑ Morgan, David, The Mongols (Peoples of Europe), 1990, p.58.
3. ↑ Man, John. Genghis Khan : Life, Death and Resurrection (London; New York : Bantam Press, 2004) ISBN 0593050444.
4. ↑ Man, John. Genghis Khan : Life, Death and Resurrection (London; New York : Bantam Press, 2004) ISBN 0593050444.
5. ↑ По подобен начин е погребан легендарният шумерски цар Гилгамеш.