Меч
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меч (на английски: Sword, на руски: Меч, на френски: Épée) се нарича хладно оръжие с сравнително дълго острие, което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия, използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието като на доста места продължават да се използват и дълго след това.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Бронзова епоха
Бронзовата епоха се смята за периода, в който за пръв път хората започват да произвеждат оръжия със сравнително по-дълги остриета. Първите мечове на практика представляват ками и кинжали, изработени с по-дълги от дотогавашните остриета. При тези първи оръжия дръжката се запазва без предпазител и единствената ѝ функция е предпази човека, който използва меча от острието му. Учените смятат, че първите такива оръжия са се появили в началото на 2-рото хилядолетие пр.н.е. Мечове от бронзовата епоха с листовидна форма се появяват първоначално по крайбрежието на Средиземно и Черно море, както и в Месопотамия. В северните части на Европа и най-вече на Скандинавския полуостров мечовете се появяват около 1400 г. пр.н.е. и имат по-различна форма от тези в по-южните райони. В Китай производството на мечове започва по времето на династията Шан.
[редактиране] Желязна епоха
След създаването на първите железни оръжия те бързо изместват бронзови такива. Често срещани железните мечове стават около 13 век пр.н.е. Първоначално железните мечове се появяват при Хетите, Микенските гърци и Келтите. Първите железни мечове отстъпват много пред добре направените бронзови такива, тъй като технологията за производство на железни оръжия е все още нова. Железните оръжия през първите години са много по-чупливи от бронзовите, но въпреки това се налагат и стават по-разпространени. Причина за това е по-голямото налично количество от желязна руда, както и по-бързото и просто производство.
С времето ковачите започват да добавят въглерод при топенето на желязото, с което силно повишават здравината на получената сплав (по подобен начин днес се произвежда стоманата).
Класическия период през Античността е времето, когато железните мечове изместват почти изцяло бронзовите оръжия в южните части на Европа и Близкия Изток. Железните мечове се превръщат в основното оръжие, което се използва в Сасанидското царство (днешен Иран). Характерно за мечовете от този период е, че са доста по-къси от мечовете от Средновековието. Типечен пример за тези оръжия са мечовете, които са използвани в Древна Гърция, както и римските гладиуси, които са с дължина от 60-70 см. По-късно, през първите години сл.н.е. в Римската империя се появяват така наречените спати (или викингски мечове), които по форма приличат на дотогавашните гладиуси, но на дължина достигат до 1 метър.След създаването на спатата се появява и терминът дълъг меч, с който се означават оръжията с остриета, които са по дълги от тези на гладиусите и другите къси мечове от по-ранните периоди.
В Китай железните мечове се появяват през 3 век пр.н.е. по време на управлението на династията Цин. Едно от най-разпространените в Китай оръжия от това време е мечът дао, който представлява нещо като сабя с широко острие (това е и преводът на наименованието му). Друго популярно оръжие в китай е дзян, който представлява прав, тесен двуостър меч.
[редактиране] Средновековие
През ранното Средновековие мечовете подобни на спатата оствават основното оръжие, което се използва в Европа. Спатата се запазва като най-разпространеното оръжие по време на Великото преселение на народите, като има неголеми различия в дължината и ширината на острието при различните народи, които ги използват.
Характерна промяна в оръжията е появата на истински предпазител, който има за цел да защитава ръката на човек от приплъзване на противниковото оръжие. Мечовете постепенно стават и по-дълги като някои от тях се приспособяват и за използване с две ръце. Това е времето през което се появат популярните по време на кръстоносните походи бойни мечове (или рицарски мечове).
За разлика от Европейските оръжия, които са двуостри в по-голямата си част, в Китай и въобще в източните части на Азия основно място заемат мечовете с една остра страна на острието. Тези оръжия взимат за първообраз китайския меч дао. В Китай, както и в околните страни се създават множество подобни на дао мечове, като най-важната обща черта между тях е едноострото право острие. За разлика от дао обаче повечето от новите оръжия имат значително по тясно острие и разчитат предимно на бързината. В Азия също се появяват оръжия, които са предназначени за държане с две ръце. Известен представител на мечовете, появили се по това време е японската катана, за която се смята, че за пръв път е произвеждана около 900 г. и също произлиза от дао.
[редактиране] Късно Средновековие и Ренесанс
След 1300 г. подобренията в броните, които се използват изискват от мечовете по-голяма бързина. В крайна сметка това довежда до удължаване на дръшките на мечовете, така че те да могат да бъдат държани с две ръце, което значително подобрява контрола върху острието. По това време се появяват и дългите двуръчни мечове, които остават ненадминати по големина в цялата история. Тези оръжия стават едни от малкото начини за противопоставяне срещу тежките брони, които също се използват.
Другите оръжия, които също се използват срещу тежките брони са мечове с тънки остриета, които са предназначени само за промушване през процепите на бронята, а не за посичащи удари. За разлика от тях дългите мечове предлагат, както възможност за мушкашти удари така и разсичащо острие. Често пъти дръжките на двуръчните мечове са омотавани с необработена кожа, за да бъде по трудно оръжието да бъде избито от ръцете на човека, както и за да се намали плъзгането на ръцете по дръжката.
През Ренесанса мечовете са изместени като оръжия за водене на война. В армията тяхното използване значително намалява, след като са изместени от новите технологии за масово производство на огнестрелните оръжия. По този начин мечовете остават разпространени единствено като лични оръжия за самозащита.
[редактиране] Модерна епоха
През 17 век започват да се произвеждат мечове, при които предпазителя покрива цялата дръжка на оръжието. По този начин пръстите на човека, който държи меча, са напълно защитени. Известни представители на този вид оръжия са рапирата и италианската скиавона. През 17 и 18 век леките мечове от вида на рапирата стават един от разпространените модни аксесоари в Западна и в някои страни от Централна Европа. След като мечовете са изместени в армията от огнестрелните оръжия, мечовете остават единствено оръжия за самозащита. Те стават много разпространени и през 18 век остават предпочитаното оръжие за водене на дуели.
В бързо променящата се мода на Западна Европа мечовете бързо са изместени от бастуните. За да се запази ролята на меча за самозащита започват да се произвеждат и бастуни със скрито в тях острие на рипира или друго подобно оръжие. В края на 18 век мечовете са изместени от огнестрелните оръжия, дори в средствата за самозащита и вместо леките мечове хората предпочитат пистолетите. Пистолетите постепенно изместват мечовете и като оръжия за провеждане на дуели.
Ролята на мечовете при воденето на война е изключително намалена през 18 век. В армията основната роля на мечовете остава церемониална и представителна и в края на 18 век са носени само от офицерите и понякога от кавалерията.
