Гладиус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гладиус (лат. gladius) е къс римски меч, взаимстван от римляните от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със стесняващо се към върха 50-55 см острие. През лявото рамо легионерите носели превръзка – balteus на която били закрепени ножниците. Така мечът се разполагал отдясно и войникът можел да го извади, без да променя положението на щита. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага иззад прикритието на големите си щитове.
През 1-ви век гладиусът претърпял някои изменения — дължината му намаляла от 55 до 45 см. Острието му от постепенно стесняващо се се видоизменило в такова с паралелни краища, а заострената част станала по-къса.
Имало няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха. Най-дълъг бил тип "Маinz" /55см./, а върхът бил дълъг от 6,25 до 7,5 см. Тип "Fulham" бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга... Тип Pompeii бил 45 см, а върхът бил най-къс - 5 см. [1]
Тази статия, свързана с войната и военното дело, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.
![[1]](http://www.mambri.com/legio%20fabrica.data/gla18.jpg){kind=link}