Златна плоча на Вояджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златната плоча на Вояджър

Корица на златната плоча на Вояджър

Златната плоча на Вояджър е грамофонна плоча, прикрепена към двата апарата Вояджър, съдържаща звуци и снимки изобразяващи разнообразието на живота и земните култури. Предназначена е ползване от извънземни цивилизации.

На апаратите ще са необходими поне 40 000 години, за да преминат в близост до звезда от галактиката, като при това поради незначителните им размери спрямо междузвездното пространство е много малко вероятно те някога да бъдат открити в обозримото бъдеще.

[редактиране] История

Апаратите Вояджър 1 и 2 са съответно третия и четвъртия обект с човешки произход, напуснали Слънчевата система след Пионер 10 и 11, изстреляни през 1972 и 1973 г. Апаратите Пионер носят плочи, съдържащи информация за времето и мястото на изстрелването им.

Плочите на Вояджър съдържат значително по-голямо количество информация. На плочите за записни думите на тогавашния президент на САЩ Джими Картър:

Тази плоча е подарък от един отдалечен свят, сбор от нашите звуци, научни постижения, изображения, музика, мисли и чувства. Опитваме се да надживеем нашето време, за да можем да живеем във вашето — президент на САЩ Джими Картър.

[редактиране] Носител

Информацията е записана на медна грамофонна плоча със златно покритие. Плочата има диаметър 30 cm. Записани са звуци и снимки изобразяващи разнообразието на живота на Земята и човешката култура. Плочите на двата апарата са защитени с алуминиева обложка, заедно с грамофонна игла. Включени са и инструкции на символичен език, обясняващи произхода на апарата и начина на запис на информацията върху плочата.

На обложката се съдържа свръхчист образец от уран-238 с цел да послужи за датирането на плочата при нейното намиране от извънземната цивилизация.

[редактиране] Диаграма

Бележки към диаграмата на обложката на Вояджър, предоставени от НАСА

[редактиране] Съдържание

Съдържанието на плочата е подбрано от комитет на НАСА с председател Карл Сейгън. Доктор Сейгън и другите членове подбират 115 снимки и множество природни звуци като тези издавани от сърф, вятър, гръмотевици и животни. В допълнение са прибавени музикални пасажи от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика (без български език, най-близки включени езици са сръбски и руски) както и съобщение от тогавашния президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм.

След като НАСА бива критикувана за изображението на голи мъж и жена на плаката на Пионер, такова изображение не е включено за мисията Вояджър.

115-те снимки са записани в аналогова форма. Останалата част от плочата се просвирва като обикновена грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута. Първото поздравление е на акадски, а последното на ву съвременен китайски диалект.

Следва списък на 55-те езика на поздравленията:

шумерски	арабски	урду	италиански	ила (Замбия)	акадски	румънски
хинди	нгуни	нянджа	хетски	френски	виетнамски	сото
шведски	еврейски	бирмански	синхалски	ву	украински	арамейски
испански	гръцки	корейски	фарси	английски	индонезийски	латински
арменски	сръбски	португалски	кечуа	японски	полски	луганда
кантонски	холандски	пенджабски	непалски	Мин Нан	руски	немски
турски	мандарин	марати	тайски	бенгалски	уелски	гуджарати
канада	телугу	одия	унгарски	чешки	раджастански

След секцията на звуците следва 90 минутен подбор от световна музика от многобройни култури, включващ:

Бах, Бранденбургски концерт номер 2 във Фа, първо движение, Мюнхенски оркестър на Бах, с диригент Карл Рихтер, продължителност 4:40 мин.
Песен от остров Ява, записана от Робърт Браун, 4:43.
Сенегалски ударни инструменти, записани от Чарлз Дювал, 2:08
Заирска песен, записана от Колин Търнбул, 0:56
Австралийски аборигенски песни „Сутрешна звезда“ и „Дяволска птица“, записани от Сандра Холмс, 1:26
Мексиканска песен „El Cascabel“, изпълнена от Лоренцо Барчелата и Мариачи Мексико, 3:14
„Johnny B. Goode“, текст и изпълнение на Чък Бери, 2:38
Песент от Нова Гвинея, записана от Робърт Макленан, 1:20
Японска песен „Гнездото на Жерава“, изпълнена от Горо Ямагучи, 4:51
Бах, „Гавот и рондо“ от Партита номер 3 в Ми мажор за цигулка, изпълнена от Артур Гримо, 2:55
Моцарт, Вълшебната флейта, ария на Царицата на нощта, номер 14, Еда Мозер — сопран, Държавна баварска опера, Мюнхен, диригент Волфганг Савалич, 2:55
Хор от Грузинска ССР — „Чакруло“, записана от Радио Москва, 2:18
Панови флейти и перкусия от Перу, записана от Каса де ла Култура, Лима, 0:52
„Меланхоличен блус“ изпълнена от Луис Армстронг, 3:05
Гайди от Азърбайджан, записани от Радио Москва, 2:30
Стравински — Пролетно тайнство, жертвен танц, Симфоничен оркестър на Колумбия, диригент — Игор Стравински, 4:35
Бах, Добре темперирано пиано, том 2, прелюд и фуга в До, номер 1. Пиано — Глен Гулд, 4:48
Бетховен, Пета симфония, първо движение, Филхармоничен оркестър, диригент — Ото Клемперер, 7:20
България — „Излел е Делю хайдутин“, изпълена от Валя Балканска, 4:59
Индианци от племето навахо, Нощни заклинания, записана от Уилард Роудс, 0:57
Holborne, Paueans, Galliards, Almains и други къси арии, „The Fairie Round“, изпълнени от Дейвид Мунроу и Early Music Consort of London, 1:17
Панови флейти от Соломонови острови, записани от Предавателната станция на Соломоновите острови, 1:12
Сватбена песен от Перу, записана от Джон Коен, 0:38
Китайска песен, „Течащи потоци“, изпълнена от Куан Пингху, 7:37
Индийска рага „Jaat Kahan Ho“, изпълнена от Сурашри Кесарбай Керкар, 3:30
„Тъмна бе нощта“, по текст и изпълнение на Blind Willie Johnson, 3:15
Бетховен, Струнен квартет номер 13 в Си бемол, опус 130, Каватина, изпълнен от Струнен квартет на Будапеща, 6:37

[редактиране] Пътешествие

Вояджър 1 е изстрелян през 1977 г., пресича орбитата на Плутон през 1990 г. и напуска Слънчевата система след преминаването му през граничния шок през ноември 2003 г.

Според Карл Сейгън: Апаратът може да бъде открит в междузвездното пространство и плочата просвирена само от напреднала цивилизация. Но хвърлянето на тази своеобразна бутилка с писмо в космическия океан е знак за оптимизъм за живота на Земята.

Според някои други мнения, след няколкостотин години земната цивилизация ще настигне Вояджър и вероятно ще го превърне в музеен експонат.

[редактиране] Друга информация

Повечето от снимките на плочата могат да бъдат намерени в книгата Слухове от Земята: Междузвездната плоча на Вояджър (Murmurs of Earth: The Voyager Interstellar Record) на Карл Сейгън, Франсис Дрейк, Анн Драйън, Тимъти Ферис, Джон Ломбърг и Линда Залтсман (1978), ISBN 0394410475 (твърда корица); ISBN 0345283961 (мека корица). През 1992 г. е издаден е и CD-ROM от Уорнър Ню Медиа.

През юли 1983 г., БиБиСи излючва 45 минутно интервю в което Сейгън и Драйън обясняват процеса на избор на музика за плочата.

[редактиране] Златната плоча в киното и фантастиката

Във Филма Звезден човек златната плоча е намерена от извънземна цивилизация, която изпраща свои представители на Земята.

Във филма Стар Трек: Филмът измисленият апарат Вояджър 6 носи подобна плоча.

[редактиране] Източници

Базира се на текст на НАСА от страницата на НАСА, където могат да бъдат открити и някои от снимките и звуците от плочата. Повечето от копията на плочата на Вояджър не са достъпни, поради съображения касаещи авторски права. [1]