Соломонови острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

• За държавата вижте Соломонови острови (държава).

Архипелагът Соломонови острови се намира в югозападната част на Тихия океан.

Климатът е тропически с температури от 25°С до 32°С. През нощта температурите падат до 2-5°С. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове.

Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 км². Архипелагът е разпръснат на 249 000 морски мили. Най-високата точка е на остров Гуадалканал - връх Макаракомбу (2447 м).

Главните острови са:

• Нова Джорджия
• Сан Кристобал
• Гуадалканал
• Макира
• Малаита
• Санта Исабел
• Шуазел
• Ренел
• Белон
• Оптонг-Джава
• Стюърт
• Риф
• Даф
• Санта Круз
• Тихопия
• Митре
• Ануда
• Бугенвил, владение на Папуа-Нова Гвинея

Първият европеец посетил Соломоновите острови е испанския мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра на 2 февруари 1568 г. Първначално Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Името което откривателят им дава е в чест на тази историческа и библейски личност.

Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет.

През периода 1893—1900 г. те са обявени за британска колония.