Оберон (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оберон

Оберон заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от	Уилям Хершел
Дата	11 януари 1787 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	583 519 km
Ексцентрицитет	~0,0016
Орбитален период	13,463234 дни
Инклинация	~0,7°
Естествен спътник на	Уран
Физически характеристики
Среден диаметър	1522,8 km
Площ	7 800 000 km2
Маса	3,014×1021 kg
Средна плътност	1,63 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,346 m/s²
Период на въртене	неизв.
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,24
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма

Оберон е най-външният от големите спътници на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел.

[редактиране] Наименование

Името Оберон както и имената на другите четири големи спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел които през 1851 г. открива Ариел и Умбриел (виж тук за повече информация). Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Оберон бива наричан Уран 4.

[редактиране] Физически характеристики

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.

Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери

[редактиране] Виж още

• Списък на обектите на Оберон