Ноам Чомски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ноам Чомски професор по лингвистика |
|
 |
|
| Роден: | 7 декември 1928 Филаделфия, Пенсилвания |
|---|---|
Д-р Аврам Ноам Чомский (Avram Noam Chomsky), роден на 7 декември, 1928 г., е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт (MIT) и създател на йерархията на Чомски - Класификация на формалните езици. Извън лингвистичната си дейност, Чомски се описва като либертарен социалист и е широко известен с политическите си книги и статии.
Съдържание |
[редактиране] Кратка биография
Чомски е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син на еврейския учен Уилям Зеэв Владимир Хомский (роден в Украйна) и Элси Хомская-Симоновская (еврейка от Беларус). Започвайки 1945 г. следва философия и лингвистика в Пенсилванския Университет при Зелиг Харис, професор по лингвистика, чиито политически възгледи частично споделя. Получава докторска степен от Пенсилванския Университет през 1955 г., резултат на научната му работа в Харвардския Университет през предишните 4 години. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си Синтактични структури (1957 г.), може би най-известният му труд в областта.
След получаването на докторска степен, Чомски преподава в Масачузетския Технологичен Институт в продължение на 19 години, като става и първият получател на професурата по модерни езици и лингвистика на името на Ферари П. Уард (1966 до 1976 г.). През тези години започва публично да се ангажира по политически въпроси, привеждайки доводи срещу американското участие във Виетнамската война (около 1965 г.). През 1969 публикува първата си политическа книга, Американската сила и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), съдържаща есета по темата. Оттогава е добре известен с дисидентските си политически възгледи, чете политически лекции по целия свят и пише редица книги и памфлети. Неговите убеждения, широко класифицирани като либертарен социализъм, му печелят както много привърженици, така и редица критици. Чомски продължава активно и научната си дейност като лингвист.
[редактиране] Приноси към лингвистиката
През 1955 г. Чомски въвежда трансформационните граматики като първи граматичен модел с акцент върху формалността и изричността. (Терминът генеративна граматика често се използва като синоним, въпреки че е по-тесен.) Трансформационните правила позволяват построяването и интерпретацията на изречения. С ограничено множество от такива правила и краен брой думи, човек е в състояние да изрича изречения от едно безкрайно множество (което включва изречения, никога не изричани досега).
Способността за построяване на изказвания по такъв начин според Чомски е вродена и съответства на наличието на т.н. езиков апарат. Този взаимодействащ с други системи апарат има поне два собствени компонента: когнитивна система за съхранение на информация и изпълнителна система за достъп към и обработка на тази информация. При това изпълнителната система не е специализирана спрямо даден език.
Когнитивната система взаимодейства с две подсистеми на изпълнителната система: артикулаторно-перцепционната (A-P) и концептуално-интенционната (C-I). Съответно се въвеждат два интерфейса с две репрезентационни форми: фонетична форма за A-P интерфейса и логическа форма за C-I интерфейса. Може да се направи сравнение с традиционното описание на език на Аристотел: "звук със смисъл".
Тези структурни принципи са до голяма степен подсъзнателни, както и повечето други биологични и когнитивни свойства на човека. Универсалната граматика постулира, че съществуват вродени основни принципи на езиковия апарат, важни за всички езици. Тя представлява една теория за началното състояние на езиковия апарат.
Скорошните теории на Чомски (Принципи и параметри, Минималистична програма) премахват специфичните за даден език правила и редуцират дескриптивните изказвания до две категории: инвариантни спрямо езика принципи и специфични за даден език параметри. Придобиването на език тогава означава единствено научаването на необходимия лексикон (думи, морфеми, и пр.) и фиксирането на една селекция от параметри. Граматиката на един език представлява тази селекция.
Този подход е мотивиран от изключителната скорост, с която децата учат езици, сходните стъпки, следвани от децата по целия свят в този процес, както и факта, че децата правят характерни грешки докато учат първия си език.
Идеите на Чомски продължават да имат силно влияние върху редица поколения лингвисти. Интересно е да се отбележи, че заради бурното развитие на самия Чомски, негови бивши поддръжници често остават "назад" и не споделят по-новите му виждания. В този смисъл съществуват поддръжници на Чомски за всяка една фаза на неговите теории.
[редактиране] Йерархията на Чомски
Чомски е известен с изследването си на формални езици през 1956 г. В опита си да определи дали те могат да изразят ключови свойства на човешките езици, той разпределя формалните граматики в класове с нарастваща изразителна мощ. Чомски заключва, че моделирането на различни аспекти на даден език изисква различни класове граматики. Например един регулярен език (език от третия клас граматики) е в състояние да опише английската морфология, но не и английския синтаксис. (Виж също приноси към други науки по-долу.)
[редактиране] Приноси към психологията
Лингвистичните трудове на Чомски оказват значително влияние върху психологията и нейното развитие през XX век. Теорията му за универсална граматика бе директно предизвикателство към утвърдилите се тогавашни бихевиористични теории и е важен принос към разбирането на детското развитие. Основните принципи на теорията (макар и не задължително по-силните изказвания на новите теории, вж. Принципи и параметри по-горе) са всеобщо приети.
През 1959 г. публикува критика на Вербално поведение на Б. Ф. Скинър, книга, в която лидера на бихевиористите доминирал психологията на XX век, аргументира, че езика е само едно "поведение". В тази книга, Скинър твърди, че езикът, както всяко друго поведение — от отделянето на слюнка на едно куче, до изпълнението на един пианист — може да се припише на "тренировка с награди и наказания в интервал от време". Езикът, според Скинър, се изучава на 100% от знаци и кондициониране от средата около изучаващия.
Чомскиевата критика към методологията и основните предпоставки на Скинър проправят път за една революция срещу тогавашната доминираща психологията бихевиористична доктрина. В Картезианска лингвистика от 1966 г. и следващи трудове, Чомски излага обяснение на човешкия езиков апарат, което се превръща в образец за изследвания и на други области на психологията.
Много от сегашните концепции за това как действа разума/психиката заимстват директно от идеи, чиито пръв модерен и убедителен автор е Чомски.
Основните идеи са три. Първо, че разумът е "когнитивен", т.е. де-факто съдържа ментални състояния, вярвания, съмнения и т.н. Предишните възгледи отричат дори това, твърдейки че съществуват взаимоотношения само по схемата "стимул-реакция" като например "Ако ме питаш дали искам А, аз ще отговоря да". За разлика от това, Чомски показва, че обичайното тълкуване на разума, като притежаващ вярвания и дори подсъзнателни ментални състояния няма начин да е невярно.
Второ, той привежда доводи за това, че значителна част от способностите на разума на възрастния човек са вродени. Въпреки че новородените деца не са в състояние автоматично да проговорят на даден език, всички те се раждат с изключителна способност за изучаване на езици, която им позволява много бързо да "попиват" по няколко езика през ранните си години. В последствие психолозите разширяват тази теза отвъд езика; разумът на новороденото вече не се смята за "празна дъска".
Трето, Чомски създава концепта за "модулност", ключов признак на когнитивната архитектура на разума. Разумът се състои от множество взаимодействащи, специализирани подсистеми с ограничени интеркомуникационни потоци. Този модел се различава значително от старата идея, че всяка информация в разума може да бъде достъпена от всеки друг когнитивен процес (оптичните илюзии например не могат да се изключват, дори когато се осъзнават като такива).
[редактиране] Приноси към други науки и научната култура
Освен в лингвистиката, йерархията на Чомски намира широко приложение и в информатиката; йерархията има важни връзки и изоморфизми с теорията на автоматите.
Лауреатът на Нобеловата награда за медицина и физиология от 1984 г., Нилс К. Йерне, използва генеративния модел на Чомски за да обясни човешката имунна система, уравнявайки компонентите на генеративната граматика с различни белези на протеиновите структури. Заглавието на Нобеловата лекция на Йерне в Стокхолм е Генеративната граматика на имунната система.
Чомски пише силни опровержения на деконструкционистки и постмодерни критики към науката.
- Прекарах голяма част от живота си, работейки върху въпроси като тези, използващи единствените методи, които познавам – заклеймявани тук като „наука”, „рационалност”, „логика” и т.н. Затова четях научните трудове с някаква надежда, че ще ми помогнат да се „извися” над тези ограничения или ще ми предложат напълно различен курс. Боя се, че бях разочарован. Разбира се, това може би е моето собствено ограничение. Твърде често „погледът ми се плъзга”, когато чета многословно изложение върху теми от постструктурализма и постмодернизма; това, което разбирам е или до голяма степен баналност или грешка, но това е само частица от целия набор от думи. Наистина, има много други неща, които не разбирам: статиите в съвременните броеве на математически и физични списания, например. Но има разлика. В последния случай аз знам какво да направя, за да ги разбера, и съм правел това, в случай че нещо конкретно ме е интересувало; също така знам, че хората в тези области могат да ми обяснят съдържанието на моето ниво, така че да мога да придобия (частична) представа, какво може да ми е необходимо. Противно на това, струва ми се, че никой не е в състояние да ми обясни, защо последните пост-еди-какво-си (в по-голямата си част) да са различни от баналности, грешки или безсмислици, и аз не знам как да постъпя.
Той отбелязва, че критиките относно "науката на белия мъж" са много подобни на антисемитските атаки срещу "еврейската физика" (термин използван от нацистите за да хулят изследвания на еврейски учени).
- Боя се, че цялата идея за „науката на белия мъж” всъщност, ми напомня за „еврейската физика”. Може би това е още един мой недостатък, но когато чета научен труд, не мога да кажа дали авторът е бял или мъж. Същото се отнася и за дискусията в клас, в офиса или някъде другаде. Струва ми се, че не-белите, не-мъжките студенти, приятели и колеги, с които работя, няма да бъдат много впечатлени от доктрината, че тяхното мислене и разбиране се различават от „науката на белия мъж” заради тяхната „култура или пол и раса”. Подозирам, че „изненада” няма да бъде точната дума за тяхната реакция.
- Ноам Чомски за рационалността/науката - от специалното издание на Z Papers
[редактиране] Политически възгледи
Чомски е една от най-известните фигури в американската левица. Сам се дефинира в традицията на анархизма, политическа философия, която той резюмира като издирваща всякакви форми на йерархия и опитваща се да ги елиминира, ако те не са оправдани. По-специално се идентифицира с анархо-синдикалистичното течение на анархизма. За разлика от много анархисти, Чомски не винаги се противопоставя на електоралната политика; той дори е подкрепял кандидати. Описвал се е като спътник на анархистичната традиция, за разлика от "чист анархист", за да обясни защо понякога е готов да се ангажира с държавата. Чомски също е заявявал, че се смята за консервативен, най-вероятно в класическо-либерален смисъл (Политиката на Чомски, ст. 188). Дефинирал се е и като ционист, въпреки че сам отбелязва, че неговата дефиниция на ционизъм в днешно време се смята от повечето хора за антиционизъм (резултат от постепенната промяна на значението на ционизъм (Антология на Чомски (Chomsky Reader)). В интервю за C-Span BookTV, той казва:
- Винаги съм поддържал еврейската етническа родина в Палестина. Това е различно от еврейска държава. Има сериозни основания това да е етническа родина, но дали трябва да бъде еврейска държава, или мюсюлманска държава, или християнска държава или държава на белите — това е съвсем друг въпрос.
Като цяло, професор Чомски не е почитател на традиционните политически заглавия и категории, а предпочита неговите възгледи да говорят сами за себе си. Главните му методи на действие включват писане на статии и книги и изнасянето на речи. Той има значителен брой последователи по света, което понякога води до планиране на речите му до две години предварително. Чомски е особено популярен сред много университетски студентски групи в Щатите и Канада. Той има и големи групи критици, както консервативни, така и либерални, и дори някои анархисти, които, макар обикновено да са съгласни с политическите му анализи, смятат по-горе споменатата подкрепа на електоралната политика за противопринципна.
[редактиране] Критика към правителството на САЩ
Чомски е последователен и прям критик на правителството на САЩ. В книгата си 9-11, представляваща серия от интервюта за атаките на 11 септември, 2001, той твърди — както е правил и преди, — че правителството на Щатите са водещата терористична държава в днешно време. Той е критикувал щатското правителство за участието му във виетнамската война и по-общо за индокитайския конфликт; намесването му в стани от Централна и Южна Америка и военната му подкрепа към Израел, Саудитска Арабия и Турция. Чомски фокусира най-интензивната си критика към официалните приятели на американското правителство, докато критиката му към Съветския Съюз и Северната Виетнамска Армия е по-ограничена. Той обяснява това със следния принцип: по-важно е да оценяваш постъпки, на които имаш по-голяма възможност да въздействаш. Критиките му към Съветския Съюз и Китайската народна република обаче явно оказват някакъв ефект, тъй като и двете страни забраняват публикуването на трудовете му.
Чомски неведнъж е изтъквал теорията си, че американската външна политика се основава на „заплахата на добрия пример“ (което, той казва, е друго име за теорията на доминото на Щатите през студената война). „Заплахата на добрия пример“ е, че една страна може самостоятелно и успешно да се развие, независимо от капитализма и сферата на влияние на САЩ, като по този начин представи модел за други страни, включително такива, в които САЩ имат големи икономически интереси. Според Чомски, това подбужда Съединените Щати многократно да се намесва и потушава социалистически и други движения за независимост в региони на света, където САЩ няма значителни икономически или военни интереси. В една от най-известните си книги, Какво чичо Сам наистина иска, той използва тази теория като обяснение за щатските интервенции в Гватемала, Лаос, Никарагуа и Гренада.
Чомски смята, че политиката на студена война на американското правителство не е единствено резултат от антисъветска параноя, ами е била насочена да запази американското идеологично и военно господство над света.
[редактиране] Мнение за социализма
Чомски е дълбоко противопоставен срещу системата на "корпоративно-държавен капитализъм", практикувана от Съединените Щати и техните съюзници. Той подкрепя възгледите за социализма на Михаил Бакунин, които изискват икономическа свобода наред с "контрола на продукцията от самите работещи, не собственици и мениджъри, които ги управляват и контролират техните решения". Чомски нарича това "истински социализъм" и описва съветския социализъм като подобен (от гледна точка на тоталитарния контрол) на американския капитализъм — и двете се основават на видове и нива контрол, вместо на организация и ефикасност.
Чомски хвърля светлина върху коментарите на Бакунин спрямо тоталитарната държава като предсказания за жестоката съветска полицейска държава, която следва. Той повтаря изказването на Бакунин "...след една година [...] революционерът ще стане по-лош от самият цар," което развива идеята, че тираничната съветска държава е просто естествено развитие на болшевишката идеология за държавен контрол. Чомски също така нарича съветския комунизъм "фалшив социализъм" и е казвал, че за разлика от това, което много хора в САЩ твърдят, разпадането на Съветския Съюз би трябвало да се смята за "една малка победа на социализма," а не на капитализма.
В По държавни причини Чомски показва, че вместо с капиталистическа система, в която хората са "платени роби" или авторитарна система, в която решения се взимат от централен комитет, едно общество може да функционира без платен труд. Той привежда доводи, че народа на една страна трябва да бъде свободен да упражнява професии по свой избор. Хората ще бъдат свободни да правят каквото искат и работата, която те доброволно ще изберат, ще бъде както възнаграждаваща сама по себе си, така и социално потребна. Обществото ще съществува в една система на мирен анархизъм, без държавни или правителствени институции.
[редактиране] Анализ на масовите медии
Друг фокус на политическата работа на Чомски е анализа на мейнстрийм медиите (особено в САЩ), техните структури и ограничения, както и тяхната роля в поддръжка на големия бизнес и правителствените интереси. За разлика от тоталитарни системи, където физическа сила може лесно да се използва за принуждаване на населението, демократични режими като САЩ могат да използват само ненасилствени средства за контрол (въпреки отделни случаи на държавно насилие). В едно често цитирано изказване, Чомски заявява, че "пропагандата се отнася към демократичната държава така, както тоягата към тоталитарната" (Медиен контрол). Неговата книга Произвеждане на съгласие -- политическата икономика на масмедиите, в съавторство с Едуард С. Херман, изследва темата в дълбочина и представя теорията зад анализа инкорпориран в следващи трудове (т.н. пропаганден модел, стремящ се да обясни систематичните предразположения на масмедиите посредством структурни икономически причини).
[редактиране] Чомски и Близкият изток
Чомски "израства [...] в еврейско-ционистката културна традиция" (Пек, стр. 11). Баща му е един от водещите учени за еврейски език и преподава в религиозно училище. Чомски от дълго време се занимава с лява ционистка политика; както сам описва:
- Изключително силно се интересувах от ционистките въпроси и дейности — или от това, което тогава се наричаше 'ционистко', макар че същите идеи и възгледи сега се наричат 'антиционистки'. Интересувах се от социалистическата, от двунационалната опция за Палестина, и от идеята за кибуците, както и от цялата система на кооперативен труд, която беше развита в еврейските селища там (Ишув)... Смътните идеи, които имах по онова време [1947] се състояха в това да отида в Палестина, може би в кибуц, да се опитам да се включа в усилията за арабско-еврейско сътрудничество в социалистическа рамка, в противоположност на дълбоко антидемократичната концепция за еврейска държава (позиция, която беше възприета от мнозинството, споделящи идеите на ционизма). (Пек, стр. 7)
Той е крайно критичен към израелската политика спрямо палестинците и еврейските етнически малцинства в Израел. От многобройните му статии и книги, книгата "Съдбоносния триъгълник" се смята за един от главните източници измежду противопоставящите се на израелското отношение към палестинците и американската подкрепа към Израел. Чомски също осъжда Израелската роля в "ръководството на държавния тероризъм", по-точно продажбата на оръжие на страни от Латинска Америка, които той характеризира като марионетни държави на САЩ, напр. Гватемала през 1970-те (Какво чичо Сам наистина иска, глава 2.4). Също така, той многократно и яростно е осъждал Щатите за тяхната военна и дипломатическа помощ към Израел, както и сектори на американската еврейска общност за тяхната роля в спечелването на тази помощ. За Антиклеветническата лига (АКЛ) той казва:
- Водещият официален контрольор на антисемитизма, Антиклеветническата лига на Б'най Б'рит, тълкува антисемитизма като нежелание да се спазват нейните изисквания по отношение подкрепата за израелските власти... Логиката е недвусмислена: антисемитизмът е противопоставяне на интересите на Израел (такива, каквито ги вижда АКЛ).
- АКЛ фактически изостави предишната си роля на организация за защита на гражданските права, ставайки „един от главните стълбове” на израелската пропаганда в САЩ, както случайно я описа израелският печат, занимаваща се със следене, съставяне на черни списъци, компилация на досиета в стил ФБР, пускани в обращение сред привържениците ѝ с цел оклеветяване, гневно публично заклеймяване на критиката срещу действията на Израел и т.н. Тези усилия, подкрепяни от инсинуации за антисемитизъм или директни обвинения, са насочени към осуетяване или отслабване на противопоставянето срещу политиката на Израел, включително отказа на Израел, с подкрепата на САЩ, да направи крачка към общо политическо уреждане на конфликта. Необходими илюзии (Necessary Illusions)
Виж също Middle East Politics, реч в университета "Колумбия" (1999).
[редактиране] Критика
[редактиране] Обвинения в антисемитизъм
Отчасти заради горните изказвания, Чомски често е обвиняван в антисемитизъм. Сред най-откритите му критици са писателят Дейвид Хоровиц, който е обикалял университетски кампуси, раздавайки анти-Чомски памфлети, адвокатът проф. Алън Дершовиц, с който Чомски е влизал в много вербални битки посредством медиите, и заслужилия професор по социология Уорнър Кон, който е написал цяла книга (Partners in Hate) за отношението на Чомски към Робер Форисон. Едно от най-честите обвинения е, че разликата между антисемитизма и антиционизма е само теоретична и на практика антиционизмът е проява на антисемитизъм.
Подкрепата на Чомски за Израел Шашак, автор на книгата Еврейска история, еврейска религия: тежестта на три хилядолетия, в която се твърди, че юдаизмът в основата си е шовинистична религия, предизвиква още обвинения в антисемитизъм.
Чомски отхвърля обвиненията в антисемитизъм, казвайки че самата дефиниция, давана от апологети на Израел е расистка и етноцентрична. Като често изказващ се срещу прекалена набожност от всякакъв вид, той отхвърля обвиненията като "атаки ад хоминем" и "типична пропаганда".
[редактиране] Други критики
Чомски често е въвличан в публични политически разногласия. Например, след като Чомски и Херман написват книгата След катаклизма, следвоенен Индокитай и реконструкцията на имперската идеология, в която се твърди, че американските медии използват непотвърдени показания на бежанци за жестокостите на Пол Пот режима на Червените кхмери, привидната му неохота да признае жестокостите накарва много хора да го атакуват като апологет на Пол Пот. Възгледите на Чомски за ситуацията в Камбоджа се променят при разкриването на фактите, но в крайна сметка той твърди, че фокусирането върху жестокостите на Пол Пот не служи за нищо повече, освен да отклони вниманието от сравнимите американски жестокости. Той също така отрича, че насилието в Камбоджа е инспирирано от Марксистка идеология и привежда доводи, че САЩ вероятно са помогнали на Пол Пот да завземе властта. Камбоджанският въпрос не се отрази добре на репутацията на Чомски; много от неговите привърженици твърдят, че Чомски всъщност е допуснал грешка с първоначалната си оценка за ситуацията в Камбоджа, но Чомски отрича това (виж Иър, 1995 г.).
Критиците на Чомски често го обвиняват в неподатливост към други виждания в неговите анализи на факти и история. Те го обвиняват, че винаги пише с предетерминираната теза, че американското правителство е порочно и потисническо и че неговите постъпки в чужди страни са винаги и напълно неоправдани. Те казват, че Чомски е прекалено суров към американските външни политици и рядко предлага контекста на "жестокостите", които описва. Критиците твърдят, че той не критикува или дискутира често противниците на Америка в неговите творби, което те смятат води до едностранен поглед към историята. С други думи, те казват, че Чомски често е избирателен в привеждането на цитати и факти с цел да представи действията на САЩ в най-лоша светлина.
Също така Чомски често бива критикуван, че е конспирационен теоретик заради често комплексните му обяснения за скритите намерения на американското правителство, които критиците намират за необосновани. Чомски смята тези обвинения за абсолютно безпочвени, тъй като той самият е критик на теориите за конспирация на някои от левицата (например относно Убийството на Кенеди). Той казва че липсата на познание по правителствената политика у хората е обикновено заради тяхната мързеливост да се информират по въпроса, а не заради някаква предполагаема секретна конспирация за задържане на информация, тъй като по-голямата част от тази информация е публично достъпна.
[редактиране] Цитати за Чомски
- "В цялата американска история, ничии писания не са по-обезпокоителни [...] Чомски е измежду нашите най-велики дисиденти. — Джеймс Пек
- "Може да се каже, че е най-важният жив интелектуалец [... с] политически трудове, достъпни за всеки грамотен човек, но често вбесяващо простосърдечни." — Ню Йорк Таймс
- "Един от големите гласове на разума на нашите дни" — Ню Йорк дейли нюз
- "Аятолаха на антиамериканската омраза." — Дейвид Хоровиц
[редактиране] Виж също
- Усвояване на езици
- Йерархия на Чомски
- Безцветни зелени идеи яростно спят
- Интелектуален работник
- Chomskybot
[редактиране] Библиография
Вижте пълната библиография на страницата на Чомски в MIT.
Ако знаете как се казват някои от българските издания, моля, прибавете ги (без да замествате)!
[редактиране] Лингвистика
- Chomsky, Noam, Morris Halle, and Fred Lukoff (1956). "On accent and juncture in English." In For Roman Jakobson. The Hague: Mouton
- Syntactic Structures (1957). The Hague: Mouton. Reprint. Berlin and New York (1985).
- Chomsky (1965). Aspects of the Theory of Syntax. Cambridge: The MIT Press.
- Chomsky (1965). Cartesian Linguistics. New York: Harper and Row. Reprint. Cartesian Linguistics. A Chapter in the History of Rationalist Thought. Lanham, Maryland: University Press of America, 1986.
- Chomsky, Noam, and Morris Halle (1968). The Sound Pattern of English. New York: Harper & Row.
- Chomsky (1981). Lectures on Government and Binding: The Pisa Lectures. Holland: Foris Publications. Reprint. 7th Edition. Berlin and New York: Mouton de Gruyter, 1993.
- Chomsky (1986). Barriers. Linguistic Inquiry Monograph Thirteen. Cambridge, MA and London: The MIT Press.
- Chomsky, Noam (1995). The Minimalist Program. Cambridge, MA: The MIT Press.
[редактиране] Политика
[редактиране] Избрани творби
- Chomsky & Herman, Edward (1979). After the Cataclysm, Postwar Indochina and the Reconstruction of Imperial Ideology. Boston: South End Press. ISBN 0896081001
- Chomsky (1980). Some Elementary Comments on The Rights of Freedom of Expression: (English translation of original French)
- Chomsky (February 28, 1981). His Right to Say It in The Nation
- Chomsky (1983, 1999). Fateful Triangle. Boston: South End Press. ISBN 0896086011
- Peck, James (Ed.) (1987). Chomsky Reader 1987 ISBN 0394751736
- Чомски (1989). Необходими илюзии. Промиване на мозъци в демократичните общества изд. Бард (2005) Necessary Illusions.
- Chomsky (1992). What Uncle Sam really wants. Berkeley: Odonian Press.
- Chomsky (1993). The Prosperous Few and the Restless Many, Berkeley: Odonian Press.
- Chomsky (1993). Year 501: The Conquest Continues, Boston: South End Press.
- Chomsky (1996). Class Warfare. Pluto Press.
- Chomsky (1999). Profit Over People. Seven Stories Press.
- Chomsky (2000). Rogue States: The Rule of Force in World Affairs, Cambridge: South End Press.
- Chomsky (2001). 9-11, Canada: Seven Stories Press.
- Чомски, Хегемония или оцеляване. изд. Бард (2004) / Chomsky (2003). Hegemony or Survival. Metropolitan Books.
- Чомски, Класовата борба, С., 2001, изд. "Агато".
- Чомски, Благоденствие за всички, С., 2001, изд. "Агато".
[редактиране] За Чомски, архиви и пр.
- Cohn, Werner. Partners in Hate: Noam Chomsky and the Holocaust Deniers.
- Vidal-Naquet, Pierre. On Faurisson and Chomsky in Assassins of Memory.
- Noam Chomsky's Search for the Truth.
- Lipstadt, Deborah (1991). Deniers, Relativists, and Pseudo-Scholarship, in Dimensions: A Journal of Holocaust Studies Volume 6, Number 1
- Hitchens, Christopher (1985, Autumn). The Chorus and Cassandra, in Grand Street Magazine
- Ear, Sophal (1995). The Standard Total Academic View on Cambodia
- Rai, Milan (1995).
[редактиране] Забележка за руската транслитерация
На руски Чомски често се пише Хомский, по-рядко Чомски и съвсем рядко Чомский.
[редактиране] Външни връзки
- Преведени на български интервюта, лекции на Чомски от Z Magazine
- Медиите под контрол - Забележителните постижения на пропагандата
- ZNet Blog - Официалният блог на Чомски
- chomsky.info Официалната страница на д-р Чомски
- Реч на Ноам Чомски от 1999
- Демонстрация на изненадващо ниските възможности на математическата лингвистика: The Chomskybot
- Страницата на д-р Чомски в Масачузетския технологичен институт
- Допълнителна информация
- Архивите на д-р Чомски
- Неофициалните архиви на д-р Чомски
- Чомски и социализма
- Чомски и анархизма
- Повече за Чомски и анархизма
- Реч на д-р Чомски, 8 декември 2001 г. в Медфорд, Масачузетс, САЩ
- Ноам Чомски и Чарли Роуз, 20 ноември 2003 г.
- Статия за Чомски
- Болния мозък на Чомски *Болния мозък на Чомски (част 2)
- Текстове на Чомски
- "Стената като оръжие", редакторска статия в Ню Йорк Таймс от 23 февруари 2004 г.
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
