Хан (титла)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.
Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Понякога се превежда като крал. Ханът управлява ханство или ханат.
Хан е измежду безбройните титли, използвани от султаните на Османската империя, както и от водачите на Златната орда и наследилите я народи. Вероятно най-известните хора с титлата хан са монголския Чингис хан и внука му Кублай Хан: първият основал монголска империя, а вторият династията Ян в Китай. Властващите потомци на Чингис Хан се наричали Великите ханове.
С титлата хан е прието да се наричат българските владетели до 864 година, когато Борис I налага християнството като официална религия на България и приема титлата княз. Въпреки всичко титлата хан не е засвидетелствана в нито един античен документ, отнасящ се до българските владетели, включително т.нар "Именник на българските ханове". Среща се обаче титула "кана субиги", който стои само пред имената на Крум, Омуртаг и Маламир. Вероятно Крум пръв получава титлата и я предава на сина си Омуртаг и внука си Маламир. С прекъсването на Крумовия род по права линия престава и споменаването на титлата кана субиги в летописите.
Все по-често в съвременната историография титлата хан се предава като кан (съответно канове, каганат), тъй като много историци и лингвисти считат, че това е правилната форма.
