Владимирско-Суздалско княжество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимирско-Суздалското княжество е голямо древноруско феодално княжество, разположено в Североизточна Русия. От 10 до средата на 12 век е част от Ростовско-Суздалското княжество в състава на Киевска Рус. Столица на княжеството е град Ростов и Суздал. Към средата на 12 век се издига до велико княжетво със столица — Владимир на Клязма (1157). През 1238 г. е опустошено от монголо-татарите. В периода 13-14 век титлата на владимирския велик княз се смята за най-престижната и главна в Североизточна Русия. Земите на Владимирскоо-Суздалското княжествo по-късно влизат в състава на Руската държава.
От средата на 13 век Владимир е само официална столица на великите князе, като всеки управлява от наследственото си владение. Дмитрий Суздалски е последният велик княз, който управлява от Владимир. През 1362 велик княз става Дмитрий Донски, който управлява от Москва, както и всички негови наследници след това. Въпреки това до 1432 великите московски князе при възкачването си на престола са коронясвани във Владимир.