Луи Пастьор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Луи Пастьор френски микробиолог и химик
|
|
 |
|
| Роден: | 27 декември 1822 Дол, Франция |
|---|---|
| Починал: | 28 септември 1895 Сен Клу, Франция |
Луй Пастьор е роден на 27 декември 1822 г. в Дол, източна Франция - умира в малък град близо до Париж през 1895 г. Той е един от основоположниците на микробиологията и имунологията, създател на метода на ваксинация. Неговите изследвания върху изомерите на винената киселина го правят известен химик, когато е едва 25 годишен. Луи Пастьор е професор по химия в Страсбург и Лил, директор на "Екол Нормал" в Париж (1857 г.), титуляр на Катедрата по химия в Парижкия университет (1867 г.). Първоначално работи в областта на химията и кристалографията. Открива оптическата изомерия на веществата, влезли в основата на стереохимията.
През 1857 г. Луи Пастьор публикува студия за ферментационните процеси, а през 1863 г. изследването си за ролята на бактериите в среда на развалено вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че при превръщането на захар в алкохол не става въпрос за спонтанно явление, а за сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород. Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Това скоро го навежда на мисълта, че някои от тях са в състояние да навредят на човека и на други живи същества. Освен това той открил явлението анаеробиоза, което ще рече, че някои организми са в състояние да живеят без въздух или свободен кослород. Той установява биологичния характер на ферментацията, оборва теорията за самозараждането и доказва, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми.
От 1862 г. е член на Парижката Академия на Науките и постоянен неин секретар от 1887 г. Пастьор е член на Френската медицинска академия от 1873 г. и на много чужди академии на науките.
През 1865 г. предлага метод за запазване на виното от разваляне, използван днес широко под наименованието пастьоризация. Създава метод за борба с епидемичните заболявания на копринената буба, обосновава понятието за специфичността на отделните видове микроорганизми, въвежда ваксинацията. Световна известност получава с метода за ваксинация против бяс, приложен на човек за първи път с пълен успех през 1885 г. С международна подписка е построен и открит през 1888 г. в Париж Пастьоровият институт.
Пастьор разработва техника (наречена в негова чест пастьоризация) за унищожаване на микроорганизмите в течности. Когато тази техника е приложена в практиката, млякото престава да бъде източник на инфекции.
[редактиране] Първооткривател на имунизационния процес
Около 55 годишен, Пастьор започва с опитите си с антракс (синя пъпка), остра заразна болест по добитъка, която се предава и на хората. Той успява да докаже, че тя се причинява от определен вид бактерии. Намира начин за създаването на отслабен щам на антраксовия бацил и го инжектира в добитъка. Този отслабен щам причинява само лека форма на болестта, която вече не е фатална, а помага на животните да си изработят имунитет срещу същинската болест. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. Луи Пастьор има още цял ред не толкова известни, но полезни постижения (болестите по копринената буба, ваксина против холера у кокошките).
Пастьор създава технка за ваксиниране на хора против тежката болест бяс и това е най-прочутото му самостоятелно постижение. След него други учени използват идеите му и изработват ваксини против много други тежки заболявания като епидемичен тиф и детски паралич.
