Папуа-Нова Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Papua Niugini
The Independent State of Papua New Guinea


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -Unity in diversity
(Единство в разнообразието!)

Официален език английски, пиджин и хири-моту

Столица Порт Морсби

Най-голям град Порт Морсби

кралица

Елизабет II

министър-председател Майкъл Сомаре

Площ
- Общо на 53-то място
462 840 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 107-мо място
5 545 268
11 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 125-то място
$ 13 581 млрд
$ ?

Валута Кина (PGK)

Часова зона UTC +10

Независимост
-призната от Австралия
16 септември, 1975

Национален химн O Arise, All You Sons

Internet TLD .pg

Телефонен код +675

Пауа-Нова Гвинея (пълно наименование Независима държава Папуа-Нова Гвинея) е островна държава в Югоизточна Азия. Столицата на страната е Порт Морсби (220 хил. ж.). Други по-големи градове са Лае (100 хил. ж.), Маданг (40 хил. ж.), Рабау и Кавиенг. Официален език в Папуа-Нова Гвинея е английски, използват се хири-моту и меланезийски пиджин.

Съдържание

1 История
2 Държавно устройство
3 Административно деление
4 География
5 Стопанство
6 Население
- 6.1 Етнически състав
- 6.2 Религии
7 Култура
8 Други

[редактиране] История

Основна статия: История на Папуа-Нова Гвинея

До 1975 г. Папуа Нова Гвинея е територия на Австралия и включва верига от острови и половината от остров Нова Гвинея.

Първите европейци посетили Папуа Нова Гвинея са португалците през 16 век, а в края на 19 век на острова се появават немски заселници. През 1884 г. Германия завладява североизточната, а Великобритания - югоизточната част (Папуа). Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия). През 1906 г. Великобритания предава управлението над Папуа на Австралия. През 1946 г. Нова Гвинея става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия, a през 1949 г. Австралия обединява двете части на острова. На 16 септември 1975 г. e провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Папуа-Нова Гвинея

Папуа-Нова Гвинея е в състава на Общността на нациите. Глава на държавата е кралицата на Великобритания и Северна Ирландия, представена от генерал-губернатор. Висш законодателен орган - еднопалатен Национален парламент от 109 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителна власт - Национален изпълнителен съвет начело с министър-председател.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Папуа-Нова Гвинея

В административно-териториално отношение Папуа-Нова Гвинея е разделена на 19 провинции и 1 столичен окръг.

[редактиране] География

Основна статия: География на Папуа-Нова Гвинея

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан, заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи о-ви Нова Британия - 37,8 хил. кв. км. и Нова Ирландия - 7,3 хил. кв. км.), северната част от Соломоновите острови (о-ви Бугенвил и Бука), островите Д'Антркасто и още над 200 малки острова. Общата площ е 462,8 хил. кв. км. Граничи с Индонезия - 840 км, и има брегова линия 7 260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм - 4 509 м. Южните части са заети от обширна низина. Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини.

Климатът е екваториален и субекваториален. Средна годишна температура 26 градуса Сº, в планините над 2 500 м - до 10 градуса Сº. Валежи - в планините - над 4000 мм. Реки (пълноводни) - Сепик, Флай и др. Растителността е представена от влажни тропически гори, а на юг - от савана.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Папуа-Нова Гвинея

Изглед от столицата Порт Морсби

Папуа-Нова Гвинея е слабо развита, предимно аграрна странана. В селското стопанство са заети 72 % от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5 % от общата територия. Главни земеделски култури са кокосова палма (над 110 хил. т копра годишно), кафе, какао,чай, ориз и др. Страната е богата на полезни изкопаеми - злато и медни руди (на о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Туризмът е другия отрасъл на стопанството, който се развива заедно с инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 52 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия. Паричната единица в страната е кина, която се развнява на 100 тое.

Папуа-Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Селското стопанство осигурява прехраната на 85 % от населението. Богатството на полезни изкопаеми, като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Състоянието на икономиката на страната се подобрява през последните две години, след продължителният период на несигурност.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Папуа-Нова Гвинея

Местен абориген

Голяма част от обитателите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Коренните жители на Нова Гвинея се наричат папуаси. Много племена са откъснати от външния свят и са съхранили своите традиции и език. В Папуа-Нова Гвинея се говорят около 700 езика.

Населението на странтата е 4 810 хил. жит. Гъстота на населението е 10,4 жит. на кв. км. Естественият прираст е 23. Средна продължителност на живота за мъжете - 57 г., а за жените - 59 г. Градското население съставлява 17 %.

[редактиране] Етнически състав

В Папуа-Нова Гвинея има над 750 народи и племена, включително папуаски народности 84,0 % (от тях народи от Източното плато - 48,9 %, сепик-раму - 10,6 %, други - 40,5 %), меланезийци 15,1 % (от тях толаи - 21,0 %), англо-австралийци 0,9 %.

[редактиране] Религии

Папуа-Нова Гвинея е предимно християнска страна - 92,7 % от населението са християни (от тях протестанти - 68,6 %, католици - 31,4 %). Oколо 7,3 % от населението изповядва местни традиционни вярвания и култове.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Папуа-Нова Гвинея

[редактиране] Други

Комуникации в Папуа-Нова Гвинея
Транспорт в Папуа-Нова Гвинея
Армия на Папуа-Нова Гвинея
Външна политика на Папуа-Нова Гвинея

Страни в Азия

Зависими територии: Палестина

Държави и територии в Океания
	Австралия : Австралия · остров Норфолк
	Меланезия : Източен Тимор · Фиджи · Молукски острови и Западна Нова Гвинея (част от Индонезия) · Нова Каледония · Папуа-Нова Гвинея · Соломонови острови · Вануату
	Микронезия : Гуам · Кирибати · Маршалови острови · Северни Мариански острови · Микронезия (държава) · Науру · Палау · Уейк
	Полинезия : Американска Самоа · Острови Кук · Френска Полинезия · Хаваи · Нова Зеландия · Ниуе · Питкерн · Самоа · Токелау · Тонга · Тувалу · Уолис и Футуна