Ят

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Ят

Кирилица
А	Б	В	Г	Ґ	Ѓ	Д
Ђ	Е	Ё	Є	Ж	З	Ѕ
И	I	Ї	Й	Ј	К	Ќ
Л	Љ	М	Н	Њ	О	П
Р	С	Т	Ћ	У	Ў	Ф
Х	Ц	Ч	Џ	Ш	Щ	Ъ
Ы	Ь	Э	Ю	Я
Неславянски букви
Ӑ	Ә	Ӕ	Ҕ	Ӗ	Ғ	Ӏ
Ӂ	Җ	Ӝ	Ҙ	Ӟ	Ӡ	Ӣ
Ӥ	Ҡ	Қ	Ҟ	Ҝ	Ң	Ҥ
Ө	Ӧ	Ҧ	Ҫ	Ҷ	Ҹ	Ӵ
Ҽ	Ҿ	Ҩ	Ҳ	Һ	Ҭ	Ҵ
Ӳ	Ӯ	Ү	Ұ	Ӱ
Отпаднали букви
Ҁ	Ѹ	Ѡ	Ѿ	Ѻ	Ѣ	ІА
Ѥ	Ѧ	Ѫ	Ѩ	Ѭ	Ѯ	Ѱ
Ѳ	Ѵ	Ѷ

Ят или двойно е или е двойно е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата и на звука, който те предават. Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в литургически църковнославянски текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея буква от сръбската кирилица Ђ.

[редактиране] Ят в праславянски и старобългарски

В индоевропейския праезик гласните фонеми са се различавали по квантитет. В резултат от съчетанието на кратката гласна е и ларингал Н₁ се е получавала дълга гласна ē. В праславянския език вокалната фонетична система претърпява квалитативни промени и дългото е се превръща в широк по своя характер звук ê. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е монофтонгичният ят ѣ₁, наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейски език са се причислявали и низходящи тавтосилабични дифтонги, които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност (Закон за възходящата звучност - ЗВЗ; Закон за отваряне на сричката - ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги аi, āi, oi пред съгласни > праславянските аi, āi > ê. Наследникът на тази гласна в старобългарски език е дифтонгичният по своя генезис ят ѣ₂. Произходът на ят не се отразява на неговото звучене както в старобългарски език, така и в днешните му континзанти. Разликата между ѣ₁ и ѣ₂ се реализира само при резултатите от палатализация на задноезичните съгласни. Широкият характер на ѣ се доказва от факта, че в глаголицата съществува само една графема за ятова гласна и йотувано а , както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например гръцки.

[редактиране] Ят в новобългарски

В новобългарския език различните рефлекси на ят оформят т.нар. ятова граница. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто е, но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като а или широко е с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след Освобождението през 1878 г. проведена от проф. Марин Дринов ѣ е запазена като буква, но на етимологичното й място, т.е. не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като е в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо а с предходна мека съгласна и е), но с толерантност към западното произношение като постоянно е.

Изписването на ѣ на етимологическото й място е причината някои български езиковеди, стремящи се към "демократизация", т.е. опростяване на правописа да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. Още през 1896 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Боян Цонев, Иван Шишманов и др. предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) - или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и пр. Този проект е възприет от кръга около списание "Български преглед", но среща критика и като силно радикален и като прекалено полвинчат. През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствето от списание "Български преглед", а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчев от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът "Мисъл" - след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

Кирилската буква ят в различни шрифтове

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и левите политици - комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното й изхвърляне от азбуката. През 1921 г. това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната зле от почти цялата българска интелигенция - премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като "предаване на западните диалекти" и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис. През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В "Граматика на българския език", С., 1933 професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като "я" (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем... смело да пишем с е...

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се е политизирал. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по т.нар. ятово правило.

След 1989 г. много десни политически и културни организации като ВМРО се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. А в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото - ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна - буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

[редактиране] Ят в руски

Руска водка Ять

При реформата на кирилицата от Петър І в 1708 година и създаването на така наречената Гражданска кирилица буквата ѣ е съхранена без обсъждане, което говори, че руският изговор на е и ѣ все още е бил различен. Но още във втората половина на 18 век Михаил Ломоносов отбелязва, че "буквите е и ѣ в обикновения език имат едва забележима разлика". След един век Яков Грот констатира в "Руски правопис" 1885: "в тяхното произношение няма ни най-малка разлика". В някои руски диалекти, обаче и до днес се е запазило специфично произношение на звука е под ударение на етимологичното място на стария ят.

Още в 18 век Василий Тредиаковски иска премахването на ѣ от руската азбука. По-късно цар Николай I обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че ѣ служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата ѣ. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от Императорската академия на науките е замразен със заповед на цар Николай II и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите выучить на ять и знать на ять, означаващи да научиш, да знаеш наизуст.

През лятото на 1917 година с декрет Временното правителство прави правописна реформа, която изхвърля буквата ѣ от руската азбука, но за утвърждаването й са необходиви още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 година. Както и в България правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата ѣ става символ на бялата интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от белите, а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след Втората световна война. "Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите", пише списание „Аполон“.

През 50-те години Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и ѣ в печата, посочвайки, че изхвърлянето на ѣ от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.

В Съветска Русия от печатниците са масово са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, но Руската академия на науките публикува литература със стария правопис чак до 1929 година.

След краха на Съветския съюз през 1991 година в руската култура също се наблюдава естетско връщане към стария правопис - ятове и ерове се появяват по фирмите на компании в имена на вестиници и така нататък. В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат ѣ "най-руската буква" и "белия лебед на руската азбука".

[редактиране] Ят в украински

[редактиране] Ят в сръбохърватски

Основна статия: Развой на ят в хърватски

В сърбохърватските диалекти ят има три рефлекса - и, йе и е, които както и в български се използват като един от основните диалектоопределящи маркери.

[редактиране] Компютърна поддръжка

Стандартът Уникод предвижда следните кодове за буквата ят:

	Буква	Позиция	Десетичен код	Шестандесетичен код	Двоичен код
Главна	Ѣ	U+0462	1122	0462	0000010001100010
Малка	ѣ	U+0463	1123	0463	0000010001100011

В HTML главната буква се предствя чрез Ѣ или Ѣ, а малката ѣ или ѣ.

Тъй като ят не се използва често в ежедневието, много от компютърните шрифтове не поддържат тези символи и в някои програми те не се виждат правилно. Друг начин да се използва буквата е като я копирате от някъде и поставите върху текста който пишете като използвате шрифта "Palatino Linotype".