Ятова граница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги имаме звук е (напр. бел–бѐли, а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо е имаме а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.
На север ятовата започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.
